В Сърбия Великден се нарича Uskrs, което означава "Възкресение", а понякога е наричан Vaskrs, което се приема в сръбския вариант на църковно-славянския църковен език.

Великденските традиции в Сърбия се въртят около яйцето като символ на новия живот. За разлика от нас, сърбите боядисват яйцата на Разпети петък. Символ на празника е не великденското зайче, а малко пиленце, което е естественият продукт на яйцето. След боядисването на яйцата, всяко семейство отива на църква. Събота е запазена за украсяване на домовете. Великден започва с камбанен звън в църквите. Семейството се събира на закуска и се бори с яйца.

В Македония боядисват яйцата в четвъртък. След боядисването яйцата могат да бъдат украсени с кръст, който се прави с остър инструмент. Първото яйце се оставя настрана, то е Защитник на дома, чуварско яйце. То се поставя под иконата в дома и се пази до следващия Великден. Майката в семейството заравя яйцето от миналата година в земята, като никой не трябва да я вижда. На Разпети петък се пости и се ходи на църква. В менюто обикновено има агнешко месо, сърми и сладкиши.

В Гърция великденските празници започват на Разпети петък с изнасянето на кръста и иконата на Иисус Христос. Събота е отделена за подготовка за празничния ден. Прави се традиционната супа "майерица" с агнешко или ярешко месо, която се сервира след литургията в събота вечерта. На децата се подаряват специални украсени свещи, които се запалват по време на службата в църквата.

В Румъния боядисват яйцата в четвъртък. Червените яйца се наричат negrele или negrete (на румънски "черен") и напомнят за страданията на Иисус на кръста. Според традицията, всеки ден преди Великден се украсява едно и също яйце, което в събота се оставя на сметището. Ако някое животно вземе яйцето, то ще се върне. Тогава човек си пожелава нещо. За празника се прави специален сладкиш Pasca, която се пече или на Велики четвъртък или в събота. Сладкишът се прави от царевично брашно в кръгла или правоъгълна форма. Кръглата форма напомня за пелените на Иисус, а правоъгълната - за Неговия гроб. По традиция, черупките от яйцата, използвани за Pasca задължително се хвърлят в реката, за да разберат и другите хора, че Великден идва. Преди да отидат на църква, румънците се мият в голям съд с вода, в който има червено яйце и сребърни и златни монети за здраве и пари.

В Хърватия тържествата започват на Цветница и продължават през цялата Страстна седмица. Има различни шествия и възстановки на моменти от Библията. В централната част на страната се палят големи огньове, наречени krijes или vuzmenica. Яйцата се боядисват в ярки цветове и се украсяват с восък. Първото яйце се боядисва в червено, а през това време се изричат думите Sreten Uskrs. Върху яйцата се рисуват гълъби, кръстове, цветя и се пишат пожелания за здраве и щастие. Колкото по-сложно украсени са яйцата, толкова по-здрава ще е годината.

В Словения на Разпети петък се пости, а някои части на страната постът продължава и в събота. Сервира се специално ястие, наречено Алелуя, което се прави от ряпа. Словенските яйца са много цветни и ярки, наричат се "писанице" или "писанке" и се украсяват с геометрични мотиви. В Чехия и Словакия съществува традиция, свързана с Великден, сходна на нашето "сурвакане". На Велики понеделник мъжете приготвят специални дървени пръчици с цветни дантели на върха (наричани "pomlazka" в Чехия и "korbac" в Словакия), с които сурват жените за здраве и красота през цялата година. В някои източни части на Словакия като част от обичая жените се поливат със студена вода. Този обичай се ползва от мъжете и да покажат привързаността си към някоя жена. В замяна на това "сурвакане" жените дават на мъжете великденски яйца, а понякога и пари. В Хърватия и Словения се приготвя кошница с храна, която се покрива с кърпа и се носи в църквата да бъде благословена.