Димо Стоянов

Димо Стоянов е сред най-известните адвокати в Хасково. Практикува повече от 35 години, а пред кантората му винаги има чакащи хора. Участвал е в повечето нашумели през годините съдебни процеси. Бил е шеф на адвокатската колегия в Хасково.

Повод за разговора с Димо Стоянов е Денят на конституцията и юриста 16 април.

- Честит професионален празник, господин Стоянов! Къде ще празнуват адвокатите днес?

- Част от колегите се събират в Свиленград, друга част – на „Приказките“ в Харманли. Много сме, в региона има над 300 юристи. В страната пък само адвокатите са 11 000.

- Днес е Денят на конституцията, а през последната година сред най-коментираните теми беше за нова конституция. Вие какво мислите, имаме ли нужда от нов основен закон?

- Винаги съм твърдял, че в България законите не са лоши. Проблемът при всеки закон е неговото прилагане. Това се отнася и за закона за съдебната власт, който също не е лош. Вижте, сега отбелязваме 135 години от приемането на Търновската конституция. Оттогава сме направили цели четири. Продължавам да смятам, че честата промяна на законите не води до добро. А що се отнася до Търновската конституция, тя и до днес е пример за подражание за редица европейски държави. Защото при създаването й са взети най-добрите принципи на европейските демокрации.

- А какво мислите за института на съдебните заседатели, така нареченото съдебно жури, което е на почит в САЩ?

- Почитател съм на тяхната система. Винаги съм бил за прякото участие на народа в съдебния процес. Съдебно жури в една или друга форма има и в Англия, макар че при тях е малко по-особено, в Германия, във Франция. Основното в американската система е, че съдебните заседатели, а не съдията, решават дали подсъдимият е виновен или не. Съдията по закон дори не може да присъства на тяхното заседание, когато се решава за вината.

- И в България има съдебни заседатели.

- Да, има. Но те са превърнати в безгласни участници в процеса. Водеща е фигурата на съдията, той се ползва с авторитет, юрист е, и заседателите правят каквото каже той. Всъщност ние запазихме статута на съдебните заседатели от тоталитаризма. Наскоро разговарях с един от новите съдебни заседатели в Хасково, бях ужасен от нещата, които ми разказа.

- Какво ви разказа?

- Разказа за дело, в което съдията казал, че това не е голям проблем за държавата и трябва да оправдаят подсъдимия. И те гласували. Те не решават, чисто по човешки, дали даден човек има вина или не, а каквото им каже съдията. А те имат равни права с него.

- Може би се страхуват да кажат мнението си, за да не сбъркат. Грешка в съда не шега работа.

- Има го и този момент. Например повечето съдебни заседатели смятат, че щом подсъдимият признае, че е извършил престъплението, значи е виновен. А според закона не можеш да осъдиш някого единствено по самопризнания, необходими са и други доказателства. Защото понякога самопризнанието може да не е искрено и да има друга цел, например да прикрие някого.

- Този риск обаче не съществува ли и при американските заседатели?

- Там вече е мястото на адвоката, който трябва да обясни тези неща на заседателите в съдебната зала.

- Няма ли случаи, в който заседателите да са гласували срещу решението на съдията?

- Има, но най-драстичният, за който се сещам, е от времето на тоталитаризма. Става дума за прословутия обир на банката през 80-те години. На процеса тогава бяха нарушени много закони, вместо местни съдии доведоха магистрати от Върховния съд. Съдебните заседатели също не бяха местни, от Хасково, каквото беше изискването на закона. Но въпреки това заседателите се оказаха достойни хора, отказаха да гласуват смъртни присъди, каквато беше повелята на партията и на съдиите. Така бе произнесена присъда от 20 години затвор. Друг е въпросът, че после делото се гледа във Върховния съд в София, където нямаше заседатели. И осъдиха двете момчета на смърт.

По отношение на толкова грубо погазване на закона Хасково е истински прецедент. Има още едно такова дело – за катастрофата при спирката до Руската гимназия, когато бяха убити деца. Тогава също бе произнесена смъртна присъда, при това две – за шофьора и брат му. А от гледна точка на закона е ясно, че става дума за неумишлено престъпление.

- Въпросът за смъртното наказание също е актуален напоследък, особено след случая в Поморие, където бе жестоко убито 9-годишно дете.

- Аз винаги съм бил против смъртното наказание. За случая в Поморие – става дума наистина за едно зверско убийство и убиецът трябва да получи най-строго наказание. Но смъртната присъда вече е отмъщение, а не наказание. А целта на всяко едно наказание е да промени човека, колкото и наивно да звучи. Аз съм имал случаи в практиката – така нареченото „убийство на джуджето“, също през 80-те. Човекът беше дребен, затова така го нарекоха, беше открит мъртъв в стая със заключени прозорци и врата. Произнесоха смъртна присъда за клиента ми. Дни след това ходих в затвора да го видя – изобщо не приличаше на човека, когото познавах, състарен, променен изцяло. Обжалвахме и по-късно експертизата изясни, че жертвата настина е била бита, но смъртта не е настъпила следствие на побоя. Той се е прибрал вкъщи, заключил, легнал си и починал. Промениха присъдата на 18 години. Човекът си ги излежа отдавна, излезе от затвора и вече толкова години няма нито едно провинение пред закона.

- Много хора обаче смятат, че смъртното наказание трябва да се върне. Действителността ни е толкова брутална, че сякаш наистина това е спасението.

- Вярно, в библията е казано „Око за око, зъб за зъб“. Но времената вече са много различни. Ако искаме да сме човеци, трябва да преодолеем жаждата за отмъщение, да променим това в себе си.

- Имало ли е случаи, които да ви откажат от адвокатската професия?

- Редовно. Когато се чувствам безсилен. Например в делото за симеоновградската катастрофа (така наречения Черен Великден – б.а.). В съда в Хасково искахме оглед и експертиза на автомобила, но ни отказаха. После Апелативният съд в Пловдив прие нашето искане, но когато назначихме експертиза, вече бяха минали две години от катастрофата. И експертите ни казаха: „Нищо не може да се направи, минали са две години. По колата няма никакви следи – нито кръв, нито биологичен материал“. И работата стана безнадеждна. В случая бяхме лишени от възможността да докажем тезата си. В такива случаи се отчайвам.

Или пък другият нашумял случай – близнаците, които бяха осъдени за убийството на баща им. В Хасково отказаха да приемат исканията на защитата. По-късно обаче те бяха приети и както знаете, двете момчета бяха обявени за невинни от Върховния съд. За съжаление, вече с един куп болести и двамата. А до това изобщо нямаше да се стигне, ако още на първа инстанция бяха приели нашите искания.

- И в Америка има съдебни грешки.

- Има. И там има големи проблеми в правораздавателната система. Там средната класа на практика е лишена от правосъдие. На най-бедните им назначават служебен защитник, богатите нямат проблем с хонорарите на защитата, но средната класа не може да плаща, техните адвокатски такси са огромни.

- В България не е ли така?

- Като се замисля, и тук е така, въпреки че адвокатските хонорари са несравними. В наказателното производство, разбира се, се назначава служебен адвокат. Но при гражданските спорове обикновеният българин рядко може да си позволи правосъдие, защото доходите му са много ниски.

- А при гражданските дела няма служебен адвокат, трябва да си платиш.

- В някои случаи има. Например когато ответникът липсва и не може да бъде открит. Тогава се назначава служебно така нареченият „особен представител“, който да защитава интересите му. Хонорарът му обаче се поема от ищеца. Тоест той трябва да плати, освен съдебните такси и хонорара за своя адвокат, и възнаграждението на представителя на ответника. Това оскъпява процеса за него и малко хора могат да си го позволят.

- С други думи и в България обикновеният човек е лишен от правосъдие.

- Може и така да се каже. Например при 2000 наказателни дела в хасковския съд поне 1000 – 1200 се провеждат със служебен защитник. Това е показателно за възможностите на обикновения българин да потърси и получи правосъдие в един граждански процес.

- Не особено празничен извод за Деня на юриста. Какво ще пожелаете на бъдещите юристи?

- Искам да им пожелая, независимо на каква позиция се намират - обвинител, защитник или съдия, винаги да са честни, да уважават закона. И никога да не се отказват.

Интервю на Тодор Кръшков

Какво още каза Димо Стоянов - довечера в "Актуално интервю" по еTV, след новините.