Томислав Господинов е ученик в 12 клас в СОУ „Неофит Рилски” в Харманли. Той е едва на 18 г., но едва ли някой може да отрече таланта му на фона на множеството спечелени призови места в национални конкурси. Четири пъти печели конкурса „1000 стипендии”. Миналата година писал есе по цитат на Бърнард Шоу: „Ти виждаш нещата и питаш „защо?” Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?”. Има първо място в национален конкурс „Бог е любов”, в който е участвал със стихотворение. Първо място и в конкурс „Памет и вяра” на Национален граждански форум „Българка”. Втори е в конкурс за есе на сдружение „Русофили”. Това са по-важните ми постижения, иначе имам успехи и в училищни, и в регионални конкурси, но мисля, че те не заслужават такова внимание, не скромничи Томислав. На 26 и 27 април пък ще се явява на национална олимпиада по история в Казанлък.

Преди два дни стана ясно, че е един от тримата победители в конкурса за есе, организиран от Висшия съдебен съвет /ВСС/, на тема „Защо трябва да е независима съдебната власт?“. В творбата си Томислав защитава тезата като истински действащ магистрат, което личи от изказа му. Но по-важното е, че той мотивирано обяснява защо съдебната власт трябва да е независима, при това борави свободно с терминологията.

Амбицията му е да учи право в Софийския университет. Той дори вече се яви на изпита по български език и литература и по история, който бе днес. Страстта към правото идва от леля му, която е окръжен съдия в Бургас. „Тя ми е оказала голямо влияние – като манталитет, като човек, като всичко”, казва абитуриентът. Неговата сестра тази година завършва „Право”.

Приоритетът на Томислав е правото, но второ му желание е да учи журналистика. „Интересът към журналистиката идва оттам, че аз просто обичам да пиша, да говоря, да се изразявам по различни начини, да си служа с богата лексика и да говоря на висок стил”, казва още той.

Какви са плановете на един младеж и какви са вижданията му за съдебната власт, разказва Томислав Господинов в интервю за Haskovo.net.

-Някой помогна ли ти за написване на есето?

- Коментирах темата с преподавателката ми по „Свят и личност” и от там нататък си написах есето.

- Какво мислиш, че е впечатлило журито на ВСС в есето ти?

- Това, което смятам, че е повлияло е, че разсъждавах защо съдебната власт трябва да е независима. Смятам, че това е малко клиширано. Има някои неща, които са всеобщо известни, например за да се правораздава обективно и безпристрастно, трябва да е независима съдебната власт. Но аз погледнах нещата назад, имаше една ретроспекция. Разгледах как е тръгнало самото понятие „съдебна власт” и в какво се корени тя като философско понятие. Монтескьо за първи път въвежда понятието съдебна власт, споменах и други философи. Споменах и за справедливостта въобще, като морална категория, за съда като институция, която съществува още от античните общества. Така се получи една симбиоза, в която смятам, че точно успях да свържа с тезата и да я докажа убедително.

- В есето си застъпил ли си какви промени предлагаш да се направят в съдебната система?

- Аз акцентирах, че върху съдебната система не трябва да бъде оказван медиен натиск. Това, което се случва в нашата държава, постоянното раздаване на присъди от телевизионния екран и т. н. Публично осъждане работата на съдебната система. Това не са прояви на демократично управление на една държава. Аз съм застъпил тезата, че за да бъде демократична една държава, гаранция за това е независимата съдебна система. Няма как съд с подронен авторитет да вдъхва доверие у гражданите и те да си търсят правата. И оттам нататък, ако гражданите не си търсят правата, няма как гражданското общество да прогресира. Всичко е взаимно обвързано.

- Не мислиш ли, че ако няма медиен натиск, съдебната система може би в известна степен ще стане по-неработеща, т. е. по-тромава?

- Това, което имам предвид под медиен натиск, е не толкова от страна на журналистите, колкото от страна на политиците. Защото някои хора, които нямат познания в сферата на правото, не могат компетентно да изкажат мнение. Да раздават присъди по телевизията... и да казват този е виновен, а онзи – не. Това някак си не е нормално.

- Сещаш ли се за конкретен пример?

- Например многобройните случаи с Цветан Цветанов. Имаше един период, в който той опита доста сериозно да се разправи със съдебната система, публично. За мен това някак си не е нормално.

- Награждаването за есето на ВСС ще бъде на 16-ти, когато е Деня на юриста. Ти ще отидеш ли да си вземеш наградата?

- Обмислям го още. Имам голямо желание, защото за мен важното не е материалната награда, а именно такива моменти. Важното е признанието. Определено, ако отида, ще има и какво да попитам, все пак това е материята, с която аз искам да се занимавам.

- Освен леля си, имаш ли идол в областта на правото от България или чужбина?

- Не мога да кажа, че подражавам на някого. Но аз с интерес следя събитията в съдебната система. По отношение на правото леля ми е оказала влияние.

- Като какъв искаш да работиш – адвокат, съдия, прокурор?

- За мен съдийският пост е една доста авторитетна позиция и аз бих искал да се занимавам с това. Но и адвокат става, защо пък не. Това ще бъде възможност да го съвместя с другото – желанието ми да се изразявам, да говоря.

- Мислиш ли да останеш в България, след като завършиш?

- Софийският университет дава една международно призната диплома, т. е. аз ще мога да специализирам в Европа международно право, макар че е много рано да говоря за това. Имам да уча 5 г., ако всичко е наред с кандидат-студентската кампания. Но едно от големите ми желания е това – да специализирам международно право в Европа.

- В коя държава искаш да отидеш?

- Може би в Белгия или във Франция, или в Холандия. Най-малкото, защото там е седалището на Международния съд - в Хага. Освен това представителните европейски институции са в Белгия и във Франция.

 Интервю на Анета Кутелова

 Ето и есето, заслужило признанието на ВСС:

  Защо трябва да е независима съдебната власт?

Есе

    Република България е „ правова държава” / глава I, чл. 4, ал.1 на Конституцията/. Като парламентарна република в нея властват идеите на конституционализма, либерализма и демокрацията. Всички принципи, свързани с тези идеологически постановки, са в основата на българското законодателство - конституционно гарантирани права, равенство пред законите на страната, свобода на вероизповедания, участие в сдружения, политически и неправителствени организации... Особено важна е доктрината за трите функции на властта - законодателна, изпълнителна и съдебна, като те са взаимно свързани и упражняват контрол една над друга по установени от закона правила. Тази теория е формулирана още през ХVIII век от Шарл дьо Монтескьо. В неговата идеология по-специфично е положението на съдебната власт. Теорията му е валидна във всички демократични държави, респективно и в България. Съдът в нашата родина е независима институция и се подчинява само на законите на Република България.

      Независимостта на съдебната власт от другите две власти се определя от редица фактори. Бидейки стожер на справедливостта, защитаващ „ правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата” /глава VI, чл. 117, ал. 1 на Конституцията/, тя трябва да постановява адекватни решения, без да бъде повлиявана нито от политическата конюнктура, нито от други субективни фактори. Независимостта на съда като институция е ключов фактор за демократичното управление на една страна. Независимостта на обвързаните със съдебната власт лица /съдии, прокурори/  е гарант за взимането на обективни, безпристрастни решения, съобразени само с българското закодателство.

         Дискусиите и полемиките около зависимостта на съдебната власт в нашата страна особено се засилиха през последните няколко години. Постоянните обществено- политически скандали с представители на Темида сринаха авторитета на съдаи прокуратурата. Назря широк дебат за независимостта на съдебната институция, обективността и безпристрастността на която многократно бяха поставяни под съмнение. И резонният въпрос е защо. Трябва ли, когато решенията на съда не удовлетворяват политическата върхушка,  тя да се опитва тотално да дискредитира съдебната институция, да урони престижа на магистратите? А именно те трябва да бъдат респектиращи личности, с високи професионални и нравствени качества, блюстители за реда и справедливостта, които да бъдат за тях висш ориентир при постановяването на решения. Не е ли това опит да бъде поставен съдът под ботуша на управляващите? А ако това се случи, ще бъде нарушен един от основните принципи на Конституцията, ще спадне нивото на истинското правосъдие . Изгубвайки своята независимост, съдът няма да е в състояние да изпълнява фундаменталната си функция за цялостен контрол върху спазването на българското законодателство. Вземането на пристрастни решения ще се превърне в печална практика. Въпросът е: „ Искаме ли го?”. Не се ли борим за по-справедливо устроен и хуманен свят? Не е ли съдът институцията, която може да превъзпита деградиращите елементи в обществото и да въздейства предупредително и възпиращо спрямо другите? Не са ли магистратите моралните и определените от закона съдници на днешната епоха, които са длъжни да спазват стриктно социалната си роля? Защото въз основа на техните високи морални качества, чисто вътрешно убеждение и спазване на закона те постановяват решения, които касаят човешки съдби. Уреждат жизненоважни спорове между гражданите на нашето общество. Това рефлектира и върху нашето отношение към съдебната институция. Разчитаме на справедливо постановените от тях присъди, придържащи се към установението от закона правила. Искаме спокоен живот, сигурност за децата си, адекватно наказание за всеки нарушител на закона. Желаем да има справедливост, която може да постанови само и единствено съдът.

      Представителите на съдебната власт  са хората, които познават в детайли законите на страната. По презумпция те следва да бъдат с висока ценностна система, безупречно поведение и морал. Но още повече да изпълняват с дълбока вътрешна убеденост и професионализъм изискванията на тяхната социална роля. За да вдъхват респект, да бъдат надеждни, трябва да водят обективно разследване, да повдигат обосновани обвинения, да постановяват законосъобразни и справедливи съдебни актове. Така ще докажат, че съдебната система е независима и се подчинява само и единствено на върховенството на закона. Представителите на съдебната власт трябва да бъдат обективни, безпристрастни и да осигуряват равни права на всички страни в процеса. А за да бъдат такива, е нужно да им се даде независимост, правото да упражняват професията си без натиск, от която и да е друга държавна институция. Имайки тази свобода, те ще правораздават  реално и справедливо.

      Поставяйки под съмнение обективността на съда, обвинявайки го в зависимост и пристрастност, се губи общественото доверие в представителите на Темида. А ако хората не вярват в съда, те няма да потърсят правата си, ще се примирят да бъдат лъгани и мамени от други граждани, институции, дори държавата. Така ще се роди един кръговрат, омагьосан кръг, в който ще се нарушат демократичните начала в развитието на България, а  „ Без демокрация няма свобода” / Фридрих Еберт/.

      Това обяснява и защо демокрацията дава такива прерогативи на съдебната институция. Тя гарантира справедливостта в страната. Без нейната независимост е невъзможно адекватното правораздаване. Неслучайно още в приетата на 16 април 1879 Търновска конституция е залегнал принципът за независимост на съдебните представителства. Още в миналите векове е било известно, че за да правораздава реално, съдът трябва да бъде независим. Вярвало се в справедливите решения на правораздавателните институции. Дори в митологията справедливостта и правосъдието са били висш критерий, а представителите на тези доморални категории никога не са били обект на недоверие. Древните елини са смятали, че богинята на правосъдието Темида притежава прорицателска дарба, а античните египтяни са претегляли всичко с перото на богинята Маат, което никога не грешало. А защо тогава днес не вярваме на представителите на правосъдието? Защо не разчитаме,че ще получим справедливо съдебно решение?  Защо не уважаваме техния апел и  мотивация  да работят без да им се оказва вмешателство и натиск  под различни форми? Необходимо ли е да се раздават присъди по телевизията от некомпетентни лица, които нямат професионалните и морални качества да определят кой е виновен? Кой има интерес да подронва реномето, авторитета и доверието в съдебната система ?

       Задавайки си тези въпроси, търсим истината. А нейното откриване е ръководен принцип в работата на  магистратите. Те трябва да бъдат мерило за правилна преценка и точна присъда. А за да се правораздава справедливо, адекватно, обективно съдебната власт трябва да е независима. Трябва да се върне доверието в системата. Да се възстанови вярата в нея въпреки многократните публични провокации, целящи сриване авторитета на съдебната власт. Съдебната институция е гарант за стабилност на гражданското общество, търсещо инстината, неподдаващо се на лансираните чрез медиите чужди мнения. Защото, както казва Волтер : Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога”. Превръщайки свободата и истината в нравствени определители на собственото ни съзнание, ще продължи възходящото ни развитие като гражданско общество, вярващо в съдебната институция и категорично убедено в необходимостта от нейната независимост.