Зина Тенекеджиева

Зина Тенекеджиева е на 30 г. и спокойно може да се каже, че е една успяла жена, не само като представител на малцинство, но и в пълния смисъл на думата. Омъжена е, има дъщеря на 4 г. Майка й е починала преди 11 г., а баща й е Ибро Тенекеджиев, който е популярен музикант - клавир и акордеон. Дълги години е свирил в Тракийския ансамбъл.

Зина има висше образование със степен бакалавър по социални дейности от Великотърновския университет, а сега й предстои защита на дипломна работа за магистър по финанси във филиала на УНСС в Хасково. В родния си град завършва СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ с профил биология и химия. Първоначалната й идея била да кандидатства медицина, но впоследствие се насочила в друга сфера.

Понастоящем работи като старши експерт в областната администрация Хасково. В институцията е от 2 г. Освен това е и секретар на Областния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Той има ангажимент да прилага политиките, които се създават на национално ниво. Миналата година бе създадена областна стратегия за интегриране на ромите. Към нея са и общинските планове за интеграция на ромите. В областта такива няма единствено в Хасково и Харманли.

Каква е формулата за успех на един ром и какъв е начинът за интеграцията им в България, споделя Зина Тенекеджиева в днешния Световен ден на ромите.

• Зина, знаеш ли колко от ромите са с висше образование?

• Има официална статистика за броя на ромите в страната, която излезе след преброяването през 2011 г. Аз съм малко скептично настроена към тези данни. Според резултатите ни изкараха около 350 000 за страната, а ние реално сме най-малко 700 000 – 800 000 по наблюдение на неправителствения сектор. А за ромите с висше образование може да се види в сайта на Националния статистически институт.

• На какво се дължи тази разлика?

• Всеки има право да се самоопределя по етнически признак и много хора все още вярват, поробени от влиянията на ДС, че една информация, когато се покаже публично, влиза в едни регистри и ти си обречен, търсейки работа и т. н. Все още нямат самочувствието и спокойствието да кажат от какъв етнически произход са.

• Ти самата смяташ ли се успяла?

• На фона на много хора смятам себе си за постигнала достатъчно добри резултати за годините си. Според мен не може да се счита за успех, че съм държавен служител. Това е нищо. Но пък е успех фактът, че сме само няколко роми, да не кажа по-малко от пръстите на едната ръка, които са служители в институциите. Което е страхотен проблем.

• На какво се дължи малкият брой роми в институциите, на дискриминация ли?

• Аз лично никога не съм срещала дискриминационно отношение към мен. Истината е, че много от ромите, които се образоват, напускат страната. Реализират се навън, на международно ниво, в много големи организации и институции, които се занимават с глобална проблематика. Не се задържат в страната като цяло, а в Хасково още по-трудно. В провинцията по принцип. Но така е и при всички други етноси.

• Сещаш ли се за някой реализирал се ром в чужбина?

• Разбира се. Дори имаме хасковски кадър. Казва се Иван Иванов, който е шеф на ромски Информационен център в Брюксел. Имаме и много други роми от страната.

• Каква е формулата един ром да излезе от гетото?

• Образованието. Едно гето не може да се промени, без да излезе от стереотипа, от капсулата. То няма как да прогресира. Но в същото време има изключително много политически интереси, които са замесени в това и имат изгода ромите да са необразовани. Необразованият, неграмотният човек е най-лесно да бъде манипулиран.

• Как може едно дете от гетото, с неграмотни родители да бъде тласнато към образованието – в университет или поне до основно образование, за да може да си намери работа?

• Притегателната сила за едно дете да отиде в училище, е самото училище, нищо друго не може да го накара да отиде там. Това дете трябва да бъде обучавано качествено, при това от хора, които познават неговата култура. Да им се казва, че има роми големи поети, актьори, световно известни личности.

• Трябва ли да има отделни паралелки за роми в училищата?

• Категорично не. Паралелка, която се отделя, става като гето в училище. Казвам, че в официалната учебна програма, например в час по литература, както се говори за всички, така трябва да се говори и за ромските поети. В час по история - по същия начин. Когато се говори за всички етноси и тяхната роля в историята, трябва да се споменават и ромите, които са допринесли по един или по друг начин и имат влияние върху историческите събития за страната. Това да го чуят всички, а не само ромските деца. Трябва да се знае, че ромското население е част от страната, това е една симбиоза и никой не се отделя един от друг. Колкото и да се опитва четвъртата власт, както и от политиците, да налагат напрежение сред етносите. Всъщност това е политическият механизъм – разделят и владеят.

• Успешни ли са българските модели за интеграция?

• За мен, ако има принос за интегриране на ромите, то би трябвало да е заслуга на неправителствените организации. Защото реално те са хората, които отиват на терен и работят на място с ромската общност. Аз призовавам да се смени манталитета на работа с ромите, не може да се направи нищо от разстояние. Докато не влезеш в калта, докато не се изцапаш малко, да видиш тези хора как живеят, от какво живеят, ти не можеш да ги интегрираш. Затова неправителствените организации са изключителен фактор за развитие на ромската общност. Наскоро имаше призиви за създаване на Министерство на малцинствата. Има ги в редица други държави, които имат много добър процент на интеграция. Все още се отблъсква тази идея, но мисля, че рано или късно ще има почва и в България.

• Кой е ключът към интеграция на ромите? Образованието или...

• Задължително образованието и развитието на икономиката. Докато няма икономика, която да създава средно добър бюджет, няма как хората да се издържат и да пращат децата си на училище. Те са взаимно свързани.

• Мислиш ли, че моделът на Америка е по-работещ от българския? Те усилено протежираха негрите, дори белите останаха на задна позиция?

• Не се изкушавам да се копира и да се пейства от едно място на друго. Ние сме балкански народ. Не може да сравняваме нашия манталитет, той по презумпция е малко по-различен, по-буен с манталитета на един друг народ, който дори е на друг континент. Да, той има изключителен резултат, създаването на квоти и т. н. Те не само извеждаха афроамерикански деца и ги водеха в така наречените интегрирани училища, но извеждаха и белите деца и ги караха да се учат в квартали със сегрегирани училища. Така че там процесът беше двоен, от двете страни, докато в България програмата за десегрегация на деца от ромски произход всъщност е взаимстване само на едната страна. Тя е успешна на много места в страната, но можеше да направи много повече, ако беше копиран и другият изключително важен елемент от нейната идея. Т. е. не само ромски деца да отидат в смесените училища, но и от смесените да се заведат в ромските.

• В Америка вече два мандата има черен президент, в България това някога ще се случи ли - ром да стане държавен глава?

• Един от лидерите в страната (Бойко Борисов – б.а.) каза, че ромският въпрос в България ще бъде решен, когато има президент ром, за което тези дни много се шуми по медиите. Това е изключително груб начин за привличане на електорат.

• Какви са ти плановете, смяташ ли да останеш в България?

• Бих искала, но не виждам надежда. Аз искам за детето ми по-добра социална среда. Тази социална среда не я виждам и няма индикации, според моята гледна точка, да съществува в достатъчно добра фаза, за да може детето ми да остане тук.

   

  Интервю на Анета Кутелова

С дъщеря й и съпруга й