Министър Георгиева вече е класик

Оригиналната сентенция на Йохан Кройф е за футбола, но е приложима  и за всички спортове. Понякога спортистите се напъват да я докажат, особено втората част, но бисерите им не могат да стигнат класиците - спортните чиновници. Те нямат равни на себе си, особено ако имат за флагман министър. Някой като Марияна Георгиева.

Дамата, която се оказа начело на българския спорт е доктор по филология, защитила дисертация на тема „Асиметрия при сложни изречения с „и“ и „но“. И двете неща ги има в изобилие в изявленията й. Очевидно се е посветила да докаже, че интелектът и спортът не са като маслото и водата и могат да се смесват.

За по-малко от година вече има кохорти от почитатели, някои с мерак да са й биографи. Като Гергана Станкова, която се е постарала да събира крилати фрази на министърката, с предложение да си ги опаковате за домашно ползване. Плюсовете им били още, че са готови за печат – на плакат или на тениска. Стават за многократно ползване, по темата или не.

Например коментирайки веднъж нещо по материята си, сиреч спорта, министърката заявява. "Не съм се запознала с всички ужаси, защото се дозирам. Иначе ще изпадна в интровертност на духа, а нямам отпуск за медитиране, защото трябва да се работи." Каквото и да е това, звучи умно. Като следващото.

„Ще се държа внимателно, скромно, но не изцяло, защото смятам, че кабинетът има интегративен подход, има нова политика в областта на спорта“. Спортът за Георгиева май е нещо, в което непрестанно да проектира себе си - "Аз не съм си позволявала да си приписвам заслуги, мои, на министерството или на държавата, защото аз съм само личностно проявление на държавата, на властта, за успеха на Григор Димитров." Иносказанието милостиво ни поднася име, за ориентиране в темата. Друг път обаче конкретиката е кристална : „Дошли сме на коне на тази земя !“ Няма начин да не се разбира, че конния спорт ще е сред 21-те приоритетни за държавно финансиране.

Честта да слушат докрай имат мазохисти и журналисти. Ако още не са готови за жълтата книжка, може да питат:
"Отчет. Отчет. Отчет. Не мисля, че може да бъде инкорпориран във въпросно отговорното единство като единица на пресконференцията - категориална и основна, работеща и работна единица. Отчет! Няма как. Просто аз не лимитирам време“. И за финално освидетелстване: "Ще започна може би от ключови моменти, около които по маниера на концентричните кръгове ще добавям, ще наслагвам, ще прибавям всичко, което сме свършили". Накрая излиза, че отговора е кръг. Считат го за символ на безкрайността, която според Айнщайн е валидна само за вселената и човешката глупост. В първото не бил сигурен.

В едното нещо обаче сме сигурни.

Г.Христов