Каква ще бъде връзката между редовната консумация на пържено и телесното тегло е въпрос на генетичен шанс. Ново изследване, публикувано в престижното списание Journal of British Medicine демонстрира, че консумацията на пържени храни може да има до два пъти по-голям ефект върху индекса на телесната маса за онези от нас, които са генетично предразположени към това. С други думи, "генетичният ни строеж може значително да влоши негативните ефекти от една универсално нездравословна диета", пише екипът на изследването.

Всички ние знаем, че както генетичната предразположеност, така и злоупотребата с пържени храни имат връзка с нивото на подкожни мазнини у човека. Досега обаче нито един научен труд не беше разглеждал по какъв начин двата рискови фактора си взаимодействат, когато става дума за здравословен показател каквито са индексът на телесната маса и нивото на затлъстяване според този индекс*.

Настоящото изследване обхваща над 37 хиляди мъже и жени и разглежда честотата на консумация на пържени храни и генетичната им предразположеност към напълняване.

По първия критерий хората попадат в три категории: по-рядко от веднъж седмично; между веднъж и три пъти седмично и четири или повече пъти седмично.

Генетичният рисков индекс варира между 0 и 64, като по-голямото число означава и по-висок индекс на телесната маса.

Сред участниците, попадащи в най-високата третина на генетичния рисков индекс (между 43 и 64) разликата в теглото между консумиращите пържено повече от четири пъти седмично и консумиращите по-малко от веднъж седмично е средно 1 kg/m2 за жените и 0,7 kg/m2 за мъжете.

За частниците, попадащи в най-ниската третина на генетичния рисков индекс (между 0 и 21) тези разлики са съответно 0,5 kg/m2 за жените и 0,4 kg/m2 за мъжете.

Авторите акцентират, че резултатите им може да са били повлияни от фактори, които не са били взети предвид. Въпреки това те са сигурни, че връзката между приема на пържено и нивото на затлъстяване може да варира в зависимост от генетичната предразположеност, също както генетичното влияние върху нивото на затлъстяване може да бъде различно в зависимост от консумацията на пържени храни.

Техните открития не променят даваните досега препоръки за ограничаване на този тип продукти в менюто на човек, но индикират, че някои хора биха могли да се "разминат" с повече от тях. Други, най-вече традиционно имащите проблеми с теглото, би трябвало да бъдат още по-стриктни в избягването им обаче.

Предишни изследвания демонстрират, че колкото по-пълен е човек и колкото по-продължително време е бил в това състояние, толкова по-трудно за него е да се върне към нормалното си тегло. Нещо повече, дори когато постигнат успех, тези хора трябва да бъдат особено внимателни и да вложат значителен волеви ресурс във въздържанието от калорични храни, каквито са пържените. При тази група от населението се наблюдава завишена циркулация на "хормони на глада" до една година след отслабването, която лесно може да ги тласне към завръщане към предишната им форма и здравословен статус. За преодоляването на този рисков период са нужни усилия и запазване на целенасоченото и съзнателно отношение към храненето и занапред.

* ИТМ по-голям или равен на 25 kg/m2 е наднормено тегло или предзатлъстяване, докато ИТМ по-голям или равен на 30 kg/m2 е затлъстяване