16 декември 2013-а, Карлово. Бунтът срещу връщането на Куршум джамия на мюфтийството

Всеки век има своето Средновековие, обичаше да повтаря един колега от Хасково.

През последните години България сякаш доказва това твърдение, и то именно защото на пръв поглед изглежда абсурдно.

Делата на Главното мюфтийство за редица апетитни имоти в центровете на големите градове са само поредното доказателство. Промените в Закона за вероизповеданията пък сякаш нормативно връщат Средновековието и ни тласкат в бездната на миналото.

Преди дни 12 имами бяха осъдени за проповядване на радикален ислям. Един от тях – пазарджишкият, дори получи ефективна присъда. По този повод телевизиите ни показаха кадри от махалата. Забрадки, бради до пояс и подстригани мустаци. Сякаш виждаме Анадола преди два века.

Строителят на модерна Турция Кемал Ататюрк в борбата си за цивилизоване на държавата, среща най-голям отпор точно за забрадките. Жените категорично отказвали да ги свалят. Тогава Ататюрк прокарва закон, с който задължава всички проститутки да носят забрадки. Резултатът надминал очакванията му. Никоя не искала да я вземат за жрица на платената любов.

Това последното като съвет към властта в България. Имам предвид не настоящата власт, има си хас, а следващата, която вече се мержелее на хоризонта. Ако, разбира се, тази власт иска една цивилизована България, а не средновековна. Да не забравяме, че и масовите бунтове в Истанбул миналото лято бяха протест именно срещу строителството на джамия в парка „Гези“. Както изглежда, в съседна Турция тече цивилизационен сблъсък между модерната и застиналата в миналото част на страната. Горе долу и при нас е същото, като изключим отпора срещу атаката на Средновековието.

Нито българите, нито турците са толкова религиозни, особено по-младите, та да ни натрапват така масирано религията.

Това се отнася и за православието. През последните години много висши православни духовници изгубиха авторитета си заради шокиращи разкрития, гей скандали, парадиране с лукс.

И ако това са донякъде простими от днешна гледна точка провинения, нека припомним на техни преосвещенства някои неприемливи дори днес постъпки на висшия български клир.

Годината е 1877-а, Русия е обявила война на Османската империя. Народът е на седмото небе, но някои чорбаджии и духовници са разтревожени. От онова време са документирани няколко кощунствени апела на висши български архиереи към паството им. Най-усърден е доростолочервенският митрополит Григорий. Три дни след обявяването на войната той отправя „Окружно писмо” до своето паство, в което горещо се моли полумесецът да победи „северния варварин, който иде да разруши нашето отечество”.

На 11 май 1877 година подобно писмо подписват в Цариград пловдивският Панарет, самоковският Доситей, включва се и споменатият Григорий. На 30 май самият екзарх Йосиф разпратил свое послание до българските християни, да се молят да съхрани Бог държавата на султана, „та да можем да поживеем тих и спокоен живот във всяко благочестие и чистота”.

Тези факти са припомнени на техни високопреосвещенства от Захарий Стоянов през 1882-а, който издава в Пловдив тъничко книжле, забравено днес, със заглавие „Архиерейски послания”. В брошурата са публикувани само три документа и кратък саркастичен предговор (6 странички), писан вероятно от самия Захарий, макар да е възможно да е дело на издателя. Издател пък е вечният бунтар Никола Обретенов.

Разбира се, Захарий дебело разграничава висшето духовенство от онези попове, които затъкнаха пищовите под расото и се наредиха под знамената на Априлското въстание.

Но положението е същото и днес. И днес има свещеници, истински духовни пастири, но като правило те са сред нисшите църковни чинове. Владиците са си комай същите, би възкликнал Захарий.

Готвените промени в Закона за вероизповеданията, които дават възможност на всяко вероизповедание да претендира за имот, който някога е владял и ползвал, просто отваря дверите на ада. Не само защото българинът схваща „мюсюлманското” като „турско”, но защото и самото православие проявява завидна алчност.

Когато се разгоря скандалът с карловската Куршум джамия в края на миналата година, от общината в Карлово се добрали до протоколите на комисията, в която се обсъждали тези предложения. Бяха така добри да ми ги изпратят.

В заседанието на комисията участват представители на почти всички вероизповедания в България. За разлика от еврейската, арменската, католическата общност обаче Мюфтийството и Светия синод се държат така, сякаш делят баница.

А баницата е България.

Промените в Закона за вероизповеданията родиха гениалното хрумване на писателя Христо Бойчев, който обяви, че регистрира „Обединени езически вероизповедания”. По този начин ще може да претендира за почти всички религиозни обекти в страната, защото повечето храмове, православни и мюсюлмански, са били строени именно върху стари езически светилища. Така цялата идея на законовите промени бе доведена до един съвсем логичен абсурд.

Време е някой да спре това безумие. Не стига че през последните 25 г. ни върнаха поне 100 години назад, сега искат да ни пратят направо в Средните векове. Църква до църква, джамия до джамия, тук таме манастир. Така ли трябва да изглежда България през XXI век?

И ако трябва да се спира ислямската инвазия на Балканите, това непременно ли трябва да стане с ответното християнизиране? Докъде ще ни доведе това? До XVI век?

Цяло Карлово например скочи срещу превръщането на Куршум джамия в действаща. Изглежда наистина кощунствено на 300 метра от родната къща на Левски да се извисява гласът на мюезина. В същото време обаче карловци създадоха фейсбук група в защита на вековно дърво в градски двор, чиито корени бяха касапски орязани заради близкия строеж. По информация на групата строежът е с благословията на общината. Става дума за австралийският инвеститор Дисни, който се оказал пастор на „Свидетелите на Йехова“.

Вярно е, че дълбоко в гените на българина се утаява споменът за робството и неприязън към поробителя. Но следва съвсем трезво да си дадем сметка за опасностите от инвазията не само на исляма, но и на различните секти, пък и не само на тях. А и честно да си признаем, че всяка религия все пак е част от миналото на човечеството. Вярно е, че религията възпитава редица морални ценности, но не прави ли същото и литературата, изкуството, театъра? Нима Толстой, Достоевски, Чехов, Шекспир, Дикенс, а у нас Вазов, Елин Пелин, Йовков, не възпитават в същото. При това далеч по-истински и далеч по-честно. А пък лицемерието на висшите духовници от всякаква религия ми идва в повече.

Давам си сметка, че всяко заяждане с Божиите представители на земята носи известен риск, защото не е ясно до каква степен Шефът ще защити наземния си екип, прощавайки дребните им прегрешения.

Но пък имаме подръка един блестящ Волтер например. Попитан какви са отношенията му с Бога, той отговорил: „Умерени. Поздравяваме се, но не си говорим.”

Тодор Кръшков

От цялото правословно духовенство единствен отец Амбарев дойде на митинга в Карлово и обяви: Като няма друг, аз ще съм този, който ще ви подкрепи

А това е строежът на австралийския пастор на "Свидетели на Йехова" - Дисни. С благословията на общината в Карлово дюлгерите са посекли корените 100-годишният кестен, отсекли са и няколко други дървета в двора на карловката Гергана Рачева, в който навлезли "с разрешение"