Георги Янев в отличието от националния конкурс |
Четвъртокласникът от ОУ "Ал.Константинов" Георги Янев спечели трето място в Националния конкурс за литературно творчество "Водата-извор на живот".
Надпреварата бе организирана от Министерството на образованието, Регионалния инспекторат в Бургас, Община Бургас и Двореца на децата и Общинския детски комплекс в морския град.
Възпитаникът на Невена Димитрова се е състезавал в първа възрастова група и в раздел "Проза". Конкурсът е за деца от 1 до 12 клас, разпределени в три възрастови групи.
Целта му е да стимулира интереса на децата към литературното творчество и да им формира отношение към опазване на водите и съхранение на природата.
За постижението си Георги бе поздрави от директора Дорина Желязкова. По-долу публикуваме разказа на Георги - "Жива вода", спечелил наградата.
Dimitrovgrad.bgvesti.net
Четвъртокласникът с класния си ръководител Невена Димитрова |
Георги бе поздраве от директора на училището Дорина Желязкова |
Жива вода
В едно село живеели майка и син. Синът бил много нещастен, защото майка му била тежко болна. Един ден той решил да се поразходи из близката гора. Вървял и си мислел как да помогне на милата си майчица да оздравее. Изведнъж пред себе си видял едно поточе. Поседнал край него и се вгледал в кристалните му води. Мислел си:”Знам, че водата е живот, дали няма да мога да спася майка си, ако й занеса от тази вода!” В този момент чул тъжен глас:
-
Мило момче, моля те, помогни ми!
Момчето се заоглеждало откъде идва гласът, но не видяло никого. Учудено попитало:
-
Кой си ти? Аз не те виждам, как да ти помогна?
-
Виждаш ме, аз съм поточето. – отвърнал гласът.
Още по-удивено момчето попитало:
-
С какво мога да ти помогна, хубаво горско поточе?
С много тъжен глас, поточето казало:
-
В тази гора се разхождат много хора. Пият от водите ми, мият се, разхлаждат се в жегите, но когато си тръгват, изхвърлят в мен отпадъците си. Пътя ми преградиха с тях. Аз вече не мога да тека спокойно и да се влея в реката, а така тя ще пресъхне. Ако се случи това, хората в селото ще са обречени на гибел.
Момчето запретнало крачоли и влязло в поточето. Почистило всички изхвърлени отпадъци и водите му потекли отново свободно, без препятствия по пътя си. Тогава чуло отново гласа на поточето:
-
Ти си много добро дете! Искам да ти се отблагодаря! Мога да изпълня едно твое желание. Кажи какво искаш най-много и ще го получиш.
Момчето даже не се замислило и казало на поточето, че единственото му желание е майка му да оздравее, защото е много болна. Поточето прошепнало:
-
Напълни от моята вода и дай на майка си да пие от нея.
Върнало се момчето вкъщи с шишенце вода от поточето и дало на майка си да пие. И чудото станало! Майка му се вдигнала от леглото, сякаш никога не е била болна. Прегърнали се от щастие, а тя го попитала какво й е дал да пие. Момчето отговорило:
-
За теб, мамо, донесох жива вода. Даде ми я едно поточе в гората. Истина е, че водата е живот! Всички трябва да знаем това и да пазим потоците и реките чисти. Така и те ще ни се отблагодарят .
Заживяли майката и синът радостни и спокойни и на всички хора разказвали за благодарността на поточето.