С настроение и послания за мир отпразнуваха големия си празник Невруз /от персийски - нов ден/ днес кюрдите от бежанския лагер в Харманли. 100 от всички 1300 обитатели в центъра са кюрди. Днес те посрещат и своята Нова година, която според летоброенето им е 2712-а.
Още от сутринта на специално разпъната шатра в центъра на лагера певчески, танцови и инструментални групи започнаха трескава подготовка за програмата. Началото бе 10 ч. с революционна песен, смятана от кюрдите за техен химн, прозвуча и химнът на България. „Мила, родино“ бежанците изслушаха на крака, а след края бурно аплодираха. Снимките на водача на кюрдските бунтовници Абдула Йоджалан бяха навсякъде.
За празника си бежанците дори бяха ушили традиционните одежди, които се носят в този ден - в жълто, червено и зелено.
Кюрдското знаме, с българския трибагреник на бяла панделка - символ на мира, получиха всички гости. Децата раздаваха, според обичая на този ден, бели цветя. „Те са символ на мира и любовта и са нашето послание към всички хора по света“, обясниха кюрдите от Инициативния комитет за празника.
Един от най-прегръщаните хора днес пък беше шефът на бежанския център Йордан Малинов. Хората с благодарност му подаваха десници и отново символично, с букет цветя, му благодариха за грижите и по-бързата процедура за получаване на статут. От импровизираната сцена Малинов поздрави общността за празника и пожела на бежанците успех.
Кюрдите празнуват Невруз винаги на 21 март от 2712 години, тъй като на този ден предците им се освободили от зъл и деспотичен цар. Според легендата царят заболял тежко и лекарите му предписали като единствен лек да яде всеки ден човешки мозък. След години мъки и страдания се намерил човек, който да се опълчи срещу царя. Кауа Хабдет, който и до днес се почита от кюрдите като национален герой, отказал да обезглави децата си, пристигнал в двореца с чук в ръка и разбил главата на царя. Така освободил народа от тиранията.
Затова и до днес празникът започва рано сутринта с палене на огън високо в планината, та от всички страни да се види, че хората са свободни. Жените слагат на трапезата традиционни ястия, сред които ориз с месо и булгур с месо.
През целият ден се пеят песни и се играят традиционни хора.
М. Манолова
