Ново звено ще работи като полиция за опазването на културни ценности, съобщи министърът на културата при представянето на антики, иззети от незаконенен трафик.
Междуведомствена работна група с представители на МК, МВР, ДАНС и прокуратурата обсъжда как да бъде създадено това звено, предаде БТА. Петър Стоянович посочи, че експертите заимстват опит от Италия.
Представените ценности бяха дамаскин от XIX век, спасен от продажба в Лондон, и златна огърлица от III век, спасена при акция на ДАНС по време на сделката за продажба в Благоевград.
"С тези два артефакта попълваме пъзела от бели петна в българското културно наследство", заяви министърът и отбеляза, че те са само част от поредица ценности, които предстои да бъдат върнати.
Огърлицата е изработена от 23 карата самородното злато и е с тегло 38,55 грама. Според експертите тя датира от III век. и представлява един от най-добрите образци на римското златарско изкуство в източните провинции на Римската империя.
"Няма аналог, работена е като уникат, не е масово производство“, разказа директорът на НИМ Божидар Димитров.
На въпроса къде точно е намерена, историкът обясни, че иманярите пазят мястото в тайна, сочат места, където такова нещо няма как да се намери, защото знаят, че ще минат с условни присъди.
Дамаскинът е спасен от продажба на аукционна къща „Сотбис“ в Лондон още през 2010 г. Експертизата безспорно е доказала, че през 1870 г. ръкописната книга се е намирала в софийското село Макоцево. После следите й се губят.
Ръкописната книга съдържа 29 слова за различни светци, предимно чудотворци и за различни големи празници през църковната година. Украсена е с 26 цветни миниатюри, илюстриращи съдържанието на словата. Тя е дело на един от последните български книжовници, преписвали книги на ръка - даскал Тодор Пирдопски.
Днес стана ясно още, че между първото и второто четене в Народното събрание на новия Наказателен кодекс, Министерство на културата ще предложи прецизиране на термините археологическа ценност и научна щета.
"В сега действащия Закон за културното наследство не са предвидени обстоятелствата, при които иманярите, разкопавайки археологически обект, могат безвъзвратно да разрушат археологическите пластове и на практика да лишат бъдещите поколения от ценна научна информация", коментира зам.-министърът на културата Велислава Кръстева.
