Провански салеп се разпространява в в Априлци и Лозенградци. Снимка: К. Методиев, Bgflora.net

8 са новите защитени зони в Източните Родопи, съобщи проф. Димитър Пеев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания в БАН.

От 279 критични находища са избрани 47 вида, локализирани в 62 места в страната. Те обаче са разположени по периферията на България. Защитените местности са обявени на територията на 14 регионални инспекции, в землищата на 54 населени места в 20 административни региона на страната. В някои случаи се налагало еколозите да разчистват терени от храсти, за да достигнат до защитените видове. Някои от растенията пък са рекултивирани. Еколозите обаче срещнали и вандалщина, имало отскубнати растения от „зла ръка“.

В Източните Родопи са открити 6 редки растения, които се намират в 8 защитени зони. Едно от тях е Родопски лопен от сем. Живеничеви, който се разпространява в крумовградското село Горни Юруци в две местности. Растението е застрашен вид, балкански ендемит. Прованският салеп пък е критично застрашен вид, който расте в района на с. Априлци и Лозенградци, общ. Кирково. Триразделнолистен ериолобус също е застрашен вид и се среща в ивайловградското село Белополяне, в две местности. Жлезистия лопен е е балкаснки субендемит, който се разпространява по Черноморското крайбрежие и Тунджанската равнина в Добрич, Варна, Бургас, Ямбол и Хасково – в с. Браница. Наделенолистно великденче от сем. Живеничеви е критично застрашен вид. В нашата област се среща в свиленградското с. Щит. Тракийският клин от сем. Бобови е уязвим вид, балкански ендемит, терциерен реликт.

Опазването на тези местности е задължение на собственика на земята, които в случая са общински и частни държавни територии, казаха от РИОСВ в Хасково. За опазването на растенията ще се разчита главно на кметовете, а екоинспекторите периодично ще проверяват за спазване на задълженията.

Природозащитниците работят по програма на ЕС за околна среда Life+. Проектът се нарича „Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати. Финансира се с 250 000 евро от Министерството на околната среда и водите, 250 000 евро от Life+ и 5% от Института. Той стартира в началото на 2010 г. и ще приключи в края на този месец чрез доклади, отчет и одит на разходите. Работата по проекта се оценява от европейска комисия. Този проект се различава от останалите с това, че ние имаме стратегия, каза проф. Пеев. За финал ще бъде изработен и 15-минутен филм под мотото „Солидарност“.

Анета Кутелова

Родопски лопен има в Горни Юруци