Ако референдумът в Крим успее, да вземем пример. Да се присъединим към Германия.Това е седмицата на референдума. Това е така, понеже “Лудогорец” падна. Ако беше бил, щеше да е седмицата на Господ. Който, както знаем, е българин.Ама напоследък подозирам, че господ си е върнал българския паспорт. (Така и не мога да реша господ с главна или малка буква се пише? Предполагам - с малка, защото господ е професията му. Иначе си има други имена, според паспорта, с който е в момента. Я Яхве, я Кришна, я Буда, я Дедо Боже...)Та или си е върнал българския паспорт, или е емигрирал. И онзи ден, точно когато ни трябваше – в последните 15 минути на второто полувреме, никакъв го нямаше. А можеше да седи във ВИП трибуната, да люпи семки, да вика “Българи юнаци” и да посочва с божествен пръст към вратата на “Валенсия”, че да им натикат нашите от Разград три-четири гола. И в паузата пак с едно помръдване на божествен показалец, ей така, между другото, да разчисти задръстването в центъра на столицата, което става всеки път, когато има мач на стадиона. Ще кажете да не занимавам господ с глупости, ама това не са глупости.Това са малките камъчета, които обръщат колата
Почти като в онези реклами, които напоследък заливат ефира: “Лудогорец” падна, защото не всички го подкрепяха. А не всички го подкрепяха, защото заради тях София се задръсти. А се задръсти, защото стадионът е в центъра. А е в центъра, защото няма достатъчно голям стадион извън града или в Разград. А няма в Разград, защото софийските “грандове” протестират срещу държавна помощ за нов стадион там.
А протестират, защото не са провинциалисти и са българи, докато “Лудогорец” са от провинцията и на всичкото отгоре не са българи.” Сега ще се наложи Домусчиев да тегли един бърз кредит, че да има стадион в Разград, да се провеждат там класните мачове, всички да подкрепят “Лудогорец”, “Лудогорец”, окрилен да бие наред и най-накрая София да прегърне провинцията, българите чужденците, а агитките да започнат да се занимават с футбол, а не с политика.
Ето, колко работа и дрязги можеше да ни спести господ, ако си беше на работното място у нас. Сега българите пак мразят чужденците, “патриотите” мразят “турския” Разград, “Левски” мрази ЦСКА, а “Левски” и ЦСКА мразят “Лудогорец”, докато софиянецът кореняк ги мрази всичките – и левскарите, и цесекарите, и провинциалистите, и чужденците. А уж работата на господ е да сее любов...
Сее, ама явно някъде другаде. Чух, че Путин щял да присъединява Крим от любов и загриженост. Вероятно господ е при него. За да няма обърквания като на мача с “Лудогорец”, въпросът с референдума в неделя е решен изключително практично. На бюлетините нямало да има квадратче, с което гласуващите да посочват, че не искат Крим да влиза в Руската федерация. Правилно решение. Знам от собствен опит, че когато дадеш на някого избор, той се обърква. Примерно синът ми никога не може да реши какво точно иска в магазина за “Лего”. Взимам каквото ми попадне въпреки протестите му и навън, далеч от другите изкушения, той вече е спокоен. Каквото – такова. Съдба!
Смятам, че провеждането на референдум по този начин, е челен опит, който можем да почерпим. Примерно да присъединим България към Германия.
Няма да ги питаме немците искат ли, или не искат Гласуваме “за” и готово – потичат едни евра и едни мерцедеси към нас, мечта...
Все ще намерим някой момент в историята, в който сме били нещо като тяхна колония, за да докажем принадлежността ни към Федералната република. Ето, даже царете ни са си германци. Всъщност, ако вземем потеклото на Симеон за изходна точка, можем да станем каквито искаме. И саксонци, и британци, и шведи, и бразилци даже, ако си спомням правилно родствените връзки на Кобургите. Бразилци не е лошо през зимата и по време на световни първенства по футбол.
Но с този челен опит са възможни неочаквани трудности. Защото ако и други прибягнат до този начин на народно допитване, можем всяка сутрин да се будим в чужди граници. Днес германци, ама утре македонци. Макар че по-добре е обратното, но по законите на Мърфи по-доброто никога не става.
Или пък ще станем германци и ще се наложи милионерите да треперят от данъчните вместо, както си му е редът – обратното.
А най-лошото е, че ако случайно господ реши да става отново българин, трудно ще ни намери. По-добре да сме си такива, каквито сме родени и да чакаме да проработи планът на правителството за връщане на емигрантите у дома. Според управляващите българите в чужбина все някога ще се завърнат, подгонени от студа и стреса, които ги дебнат зад граница. Даже няколко депутати от БСП и хора на Агенцията за българите в чужбина посетили Бостън, за да се уверят лично с очите си колко тежки са условията за нашенци там. Минус 15 градуса, работа до дупка, стрес... Стрес си е, съгласна съм, да изкарваш нормална заплата, че и да трябва да я харчиш после... Я в България колко е лесно – нямаш пари за харчене, нямаш проблеми. С тази стратегия току-виж подмамили господ обратно и той пак стане българин и се заеме да ни оправя битието.
Ако пък не проработи, може поне да се сетят българите от студения Бостън да се преместят в топлата Флорида, че да не ги мислим. А докато господ си вее коня някъде другаде, ние ще изчакаме да се разкара най-сетне ретроградният Меркурий от небосклона ни, дето са го набедили, че ни разваля всички работи напоследък. Като знам как работят стратегиите на българските правителства, май ще се наложи да чакаме. Ама колко му е – 13 века чакаме тоя Меркурий да освободи хороскопа за някоя по-харна съдба българска, ако трябва и още 13 ще почакаме. Какво ни пречи?
ЛОЛА МОНТЕСКЬО
