В последната експедиция до Ледения континент бе включен и председателят на читалище „Обединение“ в Кърджали Стоян Анадолиев, предаде кореспондентът на БГНЕС. „На Антарктида всичко е различно, около 25 дни на престоя ни нямаше никакви финансови взаимоотношения. Там не мислиш за пари, никой не ти ги иска и не ти ги дава, няма данъчни, няма парламент, няма го всичко онова, което постоянно да ти човърка главата и да те потиска“, казва 51-годишният мъж в интервюто си пред БГНЕС. Доставчиците на храна, горива и др., както и транспортните средства не искали пари от членовете на българската експедиция. От Пунта Аренос /най-отдалечената земна точка, Чили/ групата се качва на военен самолет до Кинг Джордж /на 2 500 км за 3 часа във въздуха/, свалят им багажа и оборудването, или после на бразилския кораб – и нищо не се плаща за това. За тези хора сякаш било въпрос на чест да помогнат на антарктическа експедиция. Само ако закъсаш и се наложи да преспиш в хотела на Кинг Джордж, трябва да се плати нощувката. „Няма финансови взаимоотношения. Бога ми, в този вълчи свят и аз успях 25 дни да живея, без да мисля за портфейла. Сега тук в България често го забравям, още не мога да свикна, че всъщност ми трябва на всяка крачка“, казва през смях Анадолиев.
Той признава, че почти случайно попада в състава на 22-ата експедиция до Южния полюс, водена от изследователя проф. Христо Пимпирев. Това се случва през октомври 2013 г. в Кърджали, където известният полярник гостува по повод 100-ия юбилей на първото читалище в града, председателствано от Анадолиев. След представянето на „Антарктически дневници“ двамата вече стигат до щурата идея за откриване на първата електронна библиотека на Ледения континент. В нея да се включат всички научни разработки от България за Ледения континент, но и специална секция за художествена литература – за да бъдат учените провокирани да прочетат и нещо за душата, сътворено от хората в Родопите. Уникално, възкликнал Пимпирев. Така Анадолиев си спечелил място в групата и лично забил байрака на читалището на остров Ливингстън, където е и филиалът на кърджалийското културното средище с виртуалната си библиотека. Идеята обаче тепърва ще се доразвива в сайт, където учени от цял свят ще могат да публикуват разработките си по Антарктида – от храните до геоложките проучвания. Началото на инициативата е поставено с общо 17 заглавия, сред които от Кърджали са творбите на покойния вече поет Филип Хорозов, статиите на специалиста по кожни заболявания д-р Иван Станчев, лауреат на редица международни награди в тази сфера, на брат му Христо Станчев, хуморист, наследството на Регионалния исторически музей /около 9 гигабайта/, стихове на младата поетеса Елица Мавродинова и др. От достъпа до научните и литературните заглавия в „ледената“ библиотека могат да се възползват поне онези около 50 души, които преминават в рамките на 4-5 месеца, обяснява основателят й Анадолиев. На 2 км от българската база на остров Ливингстън е испанската, комшиите-полярници често посещават нашия бряг за проучванията си.
В последния ден на престоя 27 февруари круизен кораб със 120 пасажери от САЩ е акостирал на българския залив, те са посетили параклиса и „хартиената“ библиотека. Тези книги обаче там трудно се опазват поради климатичните условия, всички те ще бъдат достъпни виртуално, убеден е ентусиастът от Родопите. С този кораб е свързано и най-драматичното преживяване на Стоян Анадолиев. Пасажерите трябвало да бъдат свалени от океанското возило на остров на около 5-6 км от българската база, но се завихря много силна буря, а лодките не могат да се преборят с високата вълна. Допълнителен проблем била и липсата на посрещачи на въпросния бряг. Същият този кораб по договореност е трябвало да прибере и българската група, за а я транспортира до Кинг Джордж и да се завърне у нас. „Пимпирев даде разрешение корабът да пристигне на нашия бряг и обеща посрещане с кафе и чай, и разходка из Ливингстън. И тогава и при нас завихри буря, а пасажерите вече бяха свалени на брега! Пътеките в базата са много стръмни, мобилизирахме се цялата група, направихме кордон и си разпределихме отговорностите – гостите трябваше да видят силата на българите и гостоприемството ни, да стъпят в параклиса и във всекидневната ни. Така над 4 часа в ураганен вятър, който забива скреж в лицето, ние успяхме да посрещнем тези хора и да ги върнем живи и здрави отново на круизния кораб. После 10 часа по време на пътуването бяха живата им атракция“, разказва Стоян Анадолиев.
Той е възхитен от пътуването до колонията на пингвините в залива Хана пойнт, успял да заснеме стадо от 50 тюлени, налягали един връз друг и отдадени на мързел. От носа на военния кораб пък се натъкнал на двойка гърбати китове – бил съвсем сам сутринта в 6 ч. и направил уникални снимки. „Развях знамената на община Кърджали, на Историческия музей, разказах на нашата група за читалището ни и съм убеден, че са респектирани. Да, това беше наистина моя детска мечта – да стъпя на Антарктида. Сега вече се чувствам космически пораснал“, обобщава Стоян Анадолиев. Изкатерил се и на Крумов камък, висок 870 метра. Всички места са с български обозначения и фигурират в световната топографска карта на континента, не без гордост отбелязва той.
Запитан има ли нещо общо в оцеляването между Ледения континент и това в България, той бързо намира приликите. Самият Стоян е активен ловец от 1995 г. и е попадал в най-различни екстремни ситуации през зимата. Не го притеснили студът, влагата, виелиците, температурите по време на полярното лято са от -20 до -5 градуса. Ловувал е при -27 градуса край Дунава и още не е забравил лютия студ. Да не загърбваме старата истина, че Родопите раждат здрави мъже, способни да преодолеят всяко препятствие, напомня той. Анадолиев е вероятно единственият българин, който е дръзнал да се потопи в Южния океан /само по бански/, макар и за 3 минути при 0 градуса температура на водата и -17 градуса на въздуха, но слънцето греело така, че усещането за студ се губи. Разбира се, след неразрешения официално експеримент бил удостоен с основателна караница. Направих го, на 51 съм и мирясване няма, казва прошареният мъж.
Той за пръв път през живота си обаче видял и снегове с височина 20-25 метра, нависнали над заливите. Отляво е океанът, вдясно висят снежни скали, падне ли отломка върху теб – излизане няма, затова тази територия се нарича „Руска ролетка“, но пак наруших указанията и забраните, смее се Анадолиев. Отишъл съвсем сам до края на залива, а на връщане настръхнал при вида на откъснат снежен отломък току пред очите му. По обратния път си намерил и компания – турският професор Якуб Челик, също член на българската експедиция, геолог и метеоролог от Централния Истанбулски университет. Минахме двамата по „Руската ролетка“, всеки развя знамето на отечеството си, станахме страхотни приятели, казва Стоян Анадолиев. За него запознанството с турския професор е сред най-силните преживявания на Ливингстън. „Как ние за секунда не усетихме нещо от историческото минало на народите си, никакви комплекси! Той имаше усещането, че е роден в България, а аз – в Турция, необяснимо е. Не съм и допускал, че на пъпа на Антарктида ще ми се наложи да общувам на турски език, а разговорникът свърши малко работа“, смее се Анадолиев.
Донесъл в България над 13 часа снимков материал, дарил го е на журналиста Георги Тошев, който също бе в състава на българските полярници. Не за друго, а защото при пътуването на нашата база се разделихме на два лъча и онова, което аз съм успял да заснема, например, може телевизионерите да не са го хванали. Стоян Анадолиев обаче смята да направи собствен филм за Антарктида, да го презентира и дарява по училищата. „Връщам се от един свят, където егоизмът, злобата и завистта не съществуват. Щастлив съм, че видях и този свят. Не искам да си представям с каква мощ сега тепърва ще ми се стовари всичко, онази ледената „Руска ролетка“ дебне отвсякъде тук. Българинът трябва коренно да промени манталитета си, начина на мислене. Аржентинците и чилийците не са по-богати от нас, но са много по-ведри и смислени хора. Там няма да видиш намръщен и неучтив човек, и най-бедният е съхранил духа и силата на живота. Но все пак България не си я давам – никъде не видях нищо по-красиво като територия. Но видях как туризмът като бизнес обединява хората и дава хляб, при перфектно разпределение и никой на никого не пречи. Ако единият не може да ти угоди на прищявката, те праща при конкурента си като при по-добрия в бранша. Това искам да ми се случва в България, а не а чувам колко съседът е лош“, заключава полярникът от Кърджали.
