Екип от американски учени твърди, че е направил епохално откритие. Според Евърет Гибсън от НАСА върху метеорита 000593 или т.нар. Ямато има ясни следи от биогенно въздействие.
Всъщност историята с марсианските метеорити и възможното въздействие на биологични структури върху тях датира от далечната 1996 година.
Тогава учените обявиха, че на Марс вероятно е имало живот. Повод за твърденията им станаха направените изследвания върху друг метеорит, за който се смята, че е с марсиански произход. Във въпросният метеорит с наименование ALH84001(Нахла) са открити следи, които свидетелстват за вероятно биогенно въздействие.
През 1996 година твърденията на учените, изследвали метеорита, са били отхвърлени като смехотворни и недостоверни. Екипът, изучавал космическата останка, е открил във вътрешността му мрежа от канали, които преминават през цялото му тяло.
Тези канали имат криви, вълнообразни форми, които изследователите смятат, че са получени в резултат на продължително биологично взаимодействие. Подобни структури се наблюдават и на земята в земни базалтови стъкла, които под въздействието на бактерии придобиват същата специфична структура.
Новоизследваният метеорит Ямато е открит през 2000 година от японска експедиция в Антарктида. Екипът на Евърет Гибсън смята, че този 13.7-килограмов космически обект е на възраст от 1.3 милиарда години.
Камъкът се е формирал на Марс от лавов поток, а преди 12 милиона години в следствие на удар на друго тяло с Червената планета е бил вторично разтопен и след това изхвърлен в Космоса.
Пътуването му през космически студ е продължило милиони години. Едва преди 50 000 години метеоритът е навлязъл в земната атмосфера и е паднал в Антарктида, където по-късно е бил открит.
В метеорита Ямато е открит и доста интересен набор от микросфери, които имат размери от няколко микрометра до нанометър. Тези микросфери се намиран между слоевете на космическата отломка и ясно се открояват на фона на карбонатите и силикатния слой под него.
Интересна подробност е, че тези макросфери имат съдържание, което е богато на водород, който е повече от слоевете идингсит (вид оливин). Подобна структура е особено характерна за отломките от Марс.
Всъщност не съществуват твърди доказателства, че мрежата от канали, открита в двата марсиански метеорита, е дело не биогенни механизми. Съществува възможност, макар и чисто теоретична, тези канали да се дължат и на абиогенни механизми.
Но фактът, че подобни структури с канали и микросфери са открити и при земни образци и те винаги са били в резултат от биогенно взаимодействие, говори на учените, че са прави в предположенията.
Дали на Марс е имало живот и продължава ли да съществува под някаква форма? Единственият начин да се отговори категорично на този въпрос е да се изпрати експедиция от биолози, които да изучат Червената планета из основи, което едва ли ще се случи в близко бъдеще. До тогава спекулациите в едната и в другата посока ще продължават.
