Цели 6 месеца след подписването на Санстефанския мирен договор Варна чака свободата си. Съдбата й се решава на масата на преговорите. Това става с усилията на руската дипломация, осъзнала грешките си от отказа за военно настъпление в началния етап. И с тежката дума на германския канцлер Ото фон Бисмарк пред представителите на Високата порта на конгреса в Берлин. На 27.VI. вечерта, в пълна парадна униформа и със страховитата пруска каска с шип, Железния канцлер, който бил помолен от граф Шувалов за помощ, връхлита неочаквано в резиденцията на турските делегати. Пред слисаните османски погледи той отправя категоричен ултиматум да предадат незабавно Варненската крепост на руските войски. Този любопитен факт припомня уредникът в Музея на Възраждането във Варна Кольо Хубенов. В разказа си той се връща назад, в навечерието на Освободителната война. Ето събитията:

Морският град се оказва част от най-сериозната укрепителна система в европейските владения на Османската империя - т. нар. "Крепостен четириъгълник" (Русе, Силистра, Шумен и Варна). Руското командване демонстрира нежелание да се обвързва с превземането му в началния етап на войната. Раздвижване се забелязва едва в началото на 1878 г., когато започва постепенното настъпване към тези крепости. XIV армейски корпус потегля към Южна Добруджа и Варненския край в средата на януари 1878 г., но малко след превземането на Провадия пристига вестта за сключеното примирие между воюващите страни, подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин.

Става ясно, че съдбата на Варна ще се реши на масата за преговори.

А местните така въодушевено са чакали освободителните, че сформирали комисия да разучи цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за изработване на знамена. Дори поръчали портрета на царя от Одеса.

Варна обаче не е сред приоритетите на руската дипломация и това се забелязва в началото на мирните преговори. По силата на сключеното примирие на русите се предават Русе, Силистра и Видин, но за Варна и Шумен не се споменава.
На 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор. В неговите клаузи Варна е предадена на Княжество България, но Портата си запазва правото да прехвърли принадлежащите й предмети, военни припаси и пр. от града в османските владения. Конкретен срок не е посочен, а се разчита на нормите на международното право. Османците се възползват да протакат умишлено предаването на Варна.

Западната дипломация, и най-вече Великобритания, заявяват, че мирен договор между Русия и Османската империя може да има само ако е одобрен от страните, подписали Парижкия мир (1856). Това вдъхва нови сили на Портата и тя застава категорично зад позицията, че бъдещето на Варна ще се реши по-късно.

Новият каймаканин събира данъци за 3 г. напред

Животът на местното население става много тежък. Османската администрация все още събира всички данъци и налози, като се стреми да прибере колкото се може повече като за последно. Новопристигналият каймаканин в Шумен събира всички данъци за настоящата 1878 г., за следващата 1879 г. и започва дори и за 1880 г. В същото време османската военна власт във Варна не прави нищо, за да спре зачестилите насилия и грабежи.

Заменят я срещу отстъпки по южната граница

Съдбата на Варна е поставена на масата на Берлинския конгрес, проведен между 13 юни и 13 юли 1978 г. под председателството на германския канцлер Ото фон Бисмарк. Основните преговори се водят между три страни - Великобритания, представена от лорд Биконсфийлд и лорд Солсбъри, Австро-Унгария - от граф Андраши и барон Хаймерле, и Русия - граф Шувалов (княз Корчаков отсъства често поради болест). Категорично се приема делението на Санстефанска България по билото на Стара планина и създаването на север на Княжество България, а на юг - автономна област Южна Румелия. Поставят се въпросите за принадлежността на Варна с околностите й, за Софийския санджак и южната граница на автономната област.

Ето споменът на граф Шувалов: "Лорд Солсбъри внесе уговорка, с която искаше Варна и околностите й да бъдат оставени на султана. Граф Андраши, когото Варна никак не интересуваше, но се стремеше да отдалечи южната граница на Румелия от морския бряг, искаше да прокараме тази граница по на север. Тогава аз зададох на тия господа въпрос: ще се съгласят ли, във вид на компенсация за всяко от тия искания, да се присъедини Софийският санджак към Княжеството. Както единият, така и другият се съгласиха. На другия ден на заседанието на конгреса аз заявих, че понеже съм получил обещание да се отстъпи София на България в замяна на Варна или в замяна на отстъпки при прокарването на южната граница, аз се съгласявам на втората комбинация".

Австро-Унгария и Великобритания са солидарни в лишаването на Санстефанска България от излаз на Егейско море, договорено в по-ранен меморандум. Настояването на Лондон за връщането на Варна на султана пък е по-скоро вид компенсация за правото на протекторат, което получават от Османската империя над Кипър. След като Ото фон Бисмарк удря по масата и Варна най-сетне е спечелена, ген. Д. Анучин възкликва: "Колко ужасни резултати от това, че оставихме в ръцете на турците Шумен, Варна и Батуми. Варна вече се наложи да бъде купена на конгреса с цената на Македония".

Столипин влиза на 27.VII, турците се точат до 24.X

Руският отговорник по завземането на морския град е ген. А. Столипин. Командващият Фазлъ паша отказва да предаде крепостта, защото няма нареждане от Портата. Разгневен, ген. Столипин отива в Цариград да вземе лично нареждането на турското правителство и го връчва на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi!" Точно на 27 юли, рождения ден на руската императрица Мария Александровна, генералът изпраща телеграма до главнокомандващия в Сан Стефано с текст: "Освободените българи от Варна молят Ваше Великопревъзходителство да предостави следната телеграма: В деня на раждането на Нейно Величество завърши освобождението на България с встъпването на руските войски във Варна."
В следващите месеци градът остава още под османски административен контрол и укрепленията продължават бавно и мудно да го напускат. Едва на 24 октомври 1878 г. ген. П. Вановски, отговарящ за последния етап от предаването на града, пише: "Вчера заех с караули целия град, днес, 24 октомври, заех конака и в 3 следобед бе извършен молебен и пречистване на същия, в присъствието на представители от всички части на войската и огромна маса народ. В името на господаря император обявих Варна за присъединена към България и въвеждането на гражданско управление."