Колкото времената са по-горчиви, толкова по-търсен става шоколадът. Има два много сигурни показателя, които говорят за трудните периоди, изживявани от една или друга нация - консумацията на антидепресанти и потреблението на шоколад, пише в. Труд. В Италия и двете са във възход, което радва и фармацевтите, и производителите на шоколади. Само през последните 4 г. поглъщането на шоколадови продукти на Апенините е скочило с 20 на сто въпреки изпразването на джоба на италианеца. Средно по 4 кг шоколад годишно консумира всеки жител на Ботуша. Занаятът на шоколатиера също е в разцвет. За разлика от много други професии, променили облика си с напредъка на технологиите, традициите в тази професия са по-силни от всякога. Днес шоколадовият маестро прави шоколад точно така, както и преди 100 г. По същия начин се пекат и мелят какаовите зърна, както и преди. Разликата обаче е в добавъчните продукти. Мнозина още помнят на Апенините как поскъпването през 60-те години на миналия век на шоколада, причинило криза в консумирането му, води до раждането на един от най-обичаните италиански продукти в света - нутелата. Кремът джандуя, станал известен с това търговско име, се прави от лешниково тесто и е като манна небесна за любителите на сладкото тогава, защото струва пет пъти по-малко от шоколада. Днешната криза, вгорчаваща живота на мнозина, също води до изобретения на шоколадовия фронт. Истински бум правят неговите продукти с люта чушка и джинджифил, които се смятат, от една страна, за афродизиак, а от друга - за юзда на опънатите до крайност нерви. Италия открай време се смята за люлка на най-добрия шоколад. Навремето именно Христофор Колумб внася от Южна Америка, и по-точно от Венецуела, какаовото растение. Той остава поразен от качествата на какаовите зърна, които по онова време се използват там като разменна монета. Италианските шоколатиери, или занаятчиите на шоколад, в момента са по-търсени отвсякога, тъй като точно те предлагат изделията от най-качествени суровини. В ръчно направения шоколад няма палмово масло, нито каквото и да било друго растително масло, а само какаово масло. Освен това единствено шоколатиерът е този, който използва най-висококачественото южноамериканско какао, бадеми или лешници. Умбрия е шоколадовата крепост на Италия. Централният район, разположен северно от Рим, разполага с две шоколадови столици - Перуджа и Терни, които всяка година събират на фестивали (съответно "Еурочоколит" през октомври и "Чоколентино" през февруари) пристрастените по шоколада. Шоколад под формата на железарски инструменти и части, на обувки и на детски играчки - няма граница за въображението на шоколатиерите, които излагат продуктите си пред клиентите. Чифт шоколадови дамски обувки "Гучи" могат да се купят в Терни срещу 20 евро. На приблизително същата цена може да се намерят и шоколадова ютия, и шоколадова кафемашинка. Днешното име на какаото произлиза от Theobroma cacao, или храна за богове. Предполага се, че маите са били първите, които са започнали да го отглеждат преди повече от хилядолетие. После пък то се е разпространило благодарение на ацтеките. Какаото, от което се прави шоколадът, се слави открай време не само с хранителни, а и с лечебни свойства. Богат на протеини, липиди, флавоноиди и витамини от група Б, шоколадът, особено горчивият, е прекрасно възстановително средство. Две квадратчета шоколад на ден са като чудотворно лекарство в случаите на силна умора и астения (слабост, липса на енергия). Способността му да се превръща бързо в енергия за организма го прави идеален стимулант за спортистите. Заради наличието на серотонин той се превръща в лек срещу депресията и нервността. Антиоксидантите, с които е богато какаото, помагат в борбата със свободните радикали и ранното остаряване. Кафеинът и теоброминът (горчив алкалоид) пък благоприятстват концентрацията и по-добрата памет при възрастните хора. Флавоноидите имат положителни ефекти върху сърдечно-съдовата дейност, но също така подсилват имунната система, намаляват холестерола и кръвното налягане. На всичкото отгоре какаото помага за освобождаването на ендорфините, които дават чувство на добро настроение и благоденствие. Швейцарецът изяжда средно на година 11 кг шоколад, японецът - над 3 кг, а китаецът - едва 500 грама, сочат данни на Euromonitor. Консумацията на шоколад в България е под 3 кг годишно на глава от населението. В останалите европейски държави е между 3 и 11,5 кг (рекордьор е Германия). Пазарът се оценява на 319 млн. лв. по данните на Euromonitor за 2013 г. Времената на възход са от 2005 до 2008 г., когато се отчитат над 20% среден ръст. След това темповете намаляват, а през 2010 г. е регистриран и спад в сравнение с предходната година - и оборотите, и изядените количества са се свили с около 2%. В следващите години има минимален ръст от 2,5-3,3 на сто. Прогнозата на Euromonitor е пазарът да продължи да нараства с около 4% в следващите 5 години.