Немец от Хасково зариби Берлин по българския първи март.
Матиас Траут, чийто живот от 8 години е разделен между южния български град и немската столица, изпрати един чувал с традиционните бяло-червени пискюли и бурканчета с шарена сол за група берлинчани, които от години се кичат с типично българските символи-предвестници на пролетта.
Матиас от Берлин се влюбва в България покрай гостуване в страната ни преди години и усеща, че няма да може да си тръгне завинаги. Затова решава да прекрои заниманията си и да нагласи графиците си така, че да може да пътува по-често. В Хасково пък се закотвя заради хубава жена, която му ляга на сърцето.
Чудната природа на Тракия и Родопите дотолкова му замайват главата, че решава да направи всичко, за да доведе сънародниците си да ги видят с очите си. Да организира турове из страната ни по всички интересни кътчета с природни и културно-исторически забележителности е най-новата му идея. Единствената му забележка е, че в повече от родните музеи няма интерактивни преводачи на други езици, освен на английски.
Идеята да предлага българското той развива отдавна покрай онлайн магазин, изцяло свързан с България, но не какъв да е, а само за бутикови поръчки. Идеята за това му идва от бутилка българска мастика, дадената му от приятели, докато е на поредно си гостуване у нас.
Матиас отнесъл питието за почерпка на приятелите си в Берлин, харесали го и започнали да му поръчва всеки път да им носи разни нещица, типични и произведени в България.
Очаквано Матиас има най-много поръчки за шарената сол, ръчно изработени покривки с шевици и керамика от Троян. Казва, че сънародниците му са очаровани от българските стоки, защото качеството им било много високо.
По време на престоите си в Хасково пък се е научил да вари домашни компоти, брал е грозде и е правил вино. Най-много се гордее обаче със сока си от арония. Любимото му ястие е кавърма, а най-забавният празник - 1 март. Затова решава да разкаже историята за мартеничките в интернет.
Така преди три години създава група във Фейсбук, която нарича „ Да преживееш България“. Бързо в нея се включват както немци, така и българи.
Нашите разказвали на сънародниците на Матиас надълго и нашироко за българските традиции и историята ни.
Най-активни в общуването били група берлинчани, които толкова се захласнали по легендите за мартениците, че започнали да си поръчват усуканите конци, но държели да са ръчно изработени от българи, не китайски.
Така се зародила и традицията на 1 март всяка година хората от групата да се събират в една от българските механи в Берлин, да си разменят мартенички, да си хапват типично български гозби, а накрая всичко да завършва с кръшно българско хоро. За берлинчани денят е чакан цяла година и е един от най-забавните, разказва Матиас от Хасково.
М. Манолова
