Социалните мрежи са източник на много информация, която невинаги е достоверна. Екип от учени, сред които и българка, заедно с помощта на четири компании разработват софтуерна система, която да проверява данните в социалните мрежи, съобщи Би Би Си.Своеобразният виртуален детектор на лъжата се разработва от екип от специалисти в университета в Шефилд.Проектът се ръководи от българския учен д-р Калина Бончева, като участие имат пет университета и няколко компании. Сред тях е и българската “Онтотекст”.
Скитаха ли в центъра на Лондон животни от зоопарка, виенското колело “Окото на Лондон” беше ли в пламъци (по време на размириците в британската столица през август 2011 г.)? Това са “новини”, които се разпространиха в туитър и фейсбук и предизвикаха собственото си размножение и сериозен отклик сред публиката в интернет.
“Социалните мрежи са препълнени с лъжи”, които може да имат “незабавни и значими последици”, обясняват изследователите, които работят по този амбициозен проект за “детектор на лъжата” от ново поколение. Пет европейски университета под научното ръководство на факултета в Шефилд, Англия, са партньори по тригодишна програма, наречена “Фийм”, с финансиране от Европейския съюз.
“Днес ние не разполагаме с време, за да отделим лъжата от истината”, казва д-р Калина Бончева от Шефилдския университет, която ръководи екипа “Фийм”. Със сигурност е “труд да се спре една лъжа, за да се успокои възникнала ситуация”, добавя тя.
“След бунтовете в Лондон през 2011 г. имаше предложения социалните мрежи да се спират, за да не позволяват на протестиращите да се организират. Те обаче ни дават много полезна информация. Проблемът е, че всичко се развива светкавично и не можем бързо да сортираме истината от лъжите”, казва Бончева пред Би Би Си.
Целта е да се проверяват в реално време информациите, за да се даде възможност на властите, спасителните служби, медиите и бизнеса по-ефективно да отговорят на неоснователни слухове.
Проектът трябва да идентифицира четири вида ненадеждна информация: спекулативна, противоречива, невярна и дезинформация.
Учените планират в процеса да се използват три фактора за определяне на истинността на данните - информацията като такава, система за проверка чрез надеждни източници и разпространението на информацията. Резултатът от конкретно проучване би могъл да се появи на екрана на потребителя.
Системата анализира информацията и я категоризира по източник, например новинарска медия, журналисти експерти, свидетели и др. След това тя прави проверка дали даденият акаунт преди е бил засичан да разпространява подвеждаща информация, или достоверна.
Изучават се дори разговорите в социалните мрежи, за да се провери как те се развиват.
Анализира се само текст, без снимки, тъй като това е твърде трудно, допълва д-р Бончева.
За сега софтуерът все още се доразработва, като неговите създатели се надяват да са готови с първите резултати в рамките на 18 месеца.
“Ние вече можем да обработваме огромен обем от информация в социалните мрежи, скоростта, с която те се появяват и техните форми - текстови съобщения, видео, снимки, блогове…”, според Калина Бончева. “Но това в момента не е възможно да се анализира автоматично в реално време, за да се види дали информацията е вярна, или невярна и именно това искаме да постигнем”, казва българката пред АФП.
Според в. “Таймс” първата версия на този “детектор на лъжата” се очаква в следващата година и половина.
