Затворници масово искат помилване с мотив, че децата им са останали без близък човек и няма кой да се грижи за тях. Впоследствие обаче се установява, че в повечето случаи става въпрос за лъжливи твърдения. Обикновено самият престъпник, преди да бъде прибран на топло, не е отглеждал адекватно наследниците си, биел ги е системно или ги е насилвал сексуално. Има случаи, в които просещият милост с мотив, че детето му е останало без грижа, всъщност е убиецът на майката. Това се посочва в годишния доклад на Комисията по помилването към вицепрезидента Маргарита Попова за дейността й през 2013 г., публикуван на сайта на „Дондуков" 2.„Голям брой молители развиват мотивация за полагане на грижи успоредно с несъвместими намерения - например след напускане на затвора да заминат в чужбина сами", отбелязват експертите в документа. Исканията за излизане от затвора „по семейни причини" са едни от най-честите, като за оправдание се впрягат и болни родители.Масов мотив при подаването на молби за помилване са и дежурните здравословни проблемиИ тук обаче в 95% от случаите при проверката на всички обстоятелства и на място в затвора се установява, че става въпрос за измамни твърдения и молителите са клинично здрави или състоянието им е такова, каквото е било и при постановяване на присъдата. „В около 10% от случаите ефективното изтърпяване на лишаване от свобода е единствената възможност на осъдения да получи адекватна специализирана лекарска грижа, тъй като извън затвора той не е здравноосигурен, не е имал достъп до здравни грижи и след изтърпяване на наказанието отново няма да има достъп до такива", са показали проверките на експертите към комисията. Сред мотивите да се иска предсрочно освобождаване са още разкаяние за стореното или пък собствена преценка, че присъдата е несправедлива. Някои от прибраните обясняват също, че затворът им вреди и наказанието им пречи да се развиватПрез 2013 г. общо 420 затворници са поискали опрощаване на присъдите им. Обикновено те сами подават молбите си до Комисията по помилването. В 34 от случаите това са сторили техни близки, а в 11 - адвокат на осъдения. Една от молбите е подадена от затворник, който освен за себе си, иска милост и за свой „колега" зад решетките, който се грижел за него. Едва 19 жени (около 4%) са подали документи за опрощаване на наказанието.В хода на проверките са установени случаи, в които осъден иска помилване, а в същото време не изтърпява наказанието си, защото се укрива от правосъдието. „Мотивите, с които тези лица търсят помилване, са свързани с твърдения за несъпричастност към престъплението, за което са осъдени, несгоди, търпени от близките поради отсъствието на молителя, и липса на провинения в периода на укриването. Хуманитарните обстоятелства по всички преписки от групата не са доказани, а комисията е приела укриването от правосъдието като укоримо поведение", се посочва в доклада й. По тези причини няма и нито един от тази група, предложен за опрощаване на присъдата.От подалите молби за помилване през 2013 г. няма нито един осъден под 21 години„Тревожна е констатацията, че групата на правонарушителите до тази възраст не е мотивирана да търси помилване. Споделя се, че за нея затворната институция, която най-често е поправителен дом, изпълнява в голяма степен социално-закрилна функция и предлага условия, възприемани от осъдените като по-благоприятни спрямо живота на свобода", посочват в доклада си експертите от Комисията по помилването. Така на практика се оказва, че прибраните на топло под 21 години предпочитат да са зад решетките.