Бюлетините, с които ще избираме депутати за Европейския и за националния парламент, както и общински съветници, стават вече като фиш за тотото, установи "24 часа" чрез тълкувателно запитване до експертите, с които Мая Манолова изкова новия Изборен кодекс. Той бе окончателно приет от Народното събрание в петък вечерта.
За разлика от спортния тотализатор обаче, в политическия ще се залага само на едно число от поредица от квадратчета - толкова на брой, колкото са мандатите (само във вота за НС таблицата ще е с два пъти повече квадратчета - б.а.).

Новият дизайн на бюлетината предвижда имена в нея да не се изписват с изключение на названията на партиите, коалициите и инициативните комитети. Преди в "хармониките", с които гласувахме, фигурираха и първите трима кандидати. Понеже занапред лични имена няма да има, в дясната част срещу съответната политическа сила ще са номерираните квадратчета, в които по желание ще отбелязваме по една преференция. На всяко число отговаря позицията в листата на съответен кандидат, а гласоподавателят ще се запознава с този списък на входа на секцията. Там ще има табло, на което с един и същ размер, вид и формат шрифт ще са изписани имената и номерата им. Така в тъмната стаичка гражданинът ще трябва да помни не само номера на предпочитаната партия или коалиция (традиционно изтеглен при жребий в ЦИК), но и този на кандидата от листата, който според него заслужава да е първи.

Преференции няма да има само на мажоритарните вотове - за президент и за кмет.

Новият кодекс реабилитира любимата на българите "чавка" като равноправен знак за гласуване наред с хикса. Гласоподавателят може да сложи 2 пъти V или два пъти X - един за партия/коалиция/комитет и един за предпочитан кандидат от листата. А може да гласува и с един хикс и една чавка - няма изискване знакът вляво да съвпада с този вдясно.

Няма да може обаче да се пише само преференция, без да е отбелязан вот за същата политическа сила, към която е съответният кандидат. Тогава бюлетината ще е невалидна.

Същото важи, ако тя съдържа повече от два знака или такива, различни от X и V; ако не е попълнена със синьо мастило; когато е празна и когато Х или V в полето с номера, под който фигурира предпочитаният кандидат, засяга и други квадратчета. Когато знакът просто излиза, без да достига съседните полета, преференцията е валидна.

Ако избирателят е заснел със записващо устройство или мобилен телефон начина си на гласуване, бюлетината се обявява за недействителна и гласоподавателят не се пуска втори път в тъмната стаичка.

Дисквалифицират го и когато е показал как е гласувал, както и в случай, че номерата върху бюлетината и върху кочана, от който е откъсната тя, не съвпадат.

Когато някъде се провеждат едновременно избори за кмет на община, на кметство и на район, за всички тях се гласува с отделна бюлетина.

Реална опасност за детрониране на водача има за първите в листите за Европарламента. Заложат ли 5% от избирателите на кандидат, различен от номинирания от партийната централа под №1, предпочитаният от народа го избутва. Освен че прагът на преференцията за този вид избори е леснопреодолим, тя ще е и пълна - за евровота не важи, че ако не си отбелязал преференция, гласът ти ще се брои автоматично за водача.

Последното ще е в сила при изборите за народни представители и общински съветници.

Там първият в листата печели "служебно" точки за предпочитание от всички, които не са отбелязали персонално предпочитание. За депутати и за общински съветници преференцията е 7%.

Ето и още въпросителни около новостите.

След като бюлетината е вече номерирана, тя пред очите на избирателя ли се къса от кочана?

Да, задължително. А след гласуването номерът се откъсва и се пуска в друга кутия от член на комисията.

На колко допълнителни бюлетини има право гласоподавателят?

На една. Само една "поправка" е позволена и при машинното гласуване.

Ще се записва ли някъде номерът на бюлетината и ще трябва ли следващият да не взема своята, докато не приключиш напълно, за да ти се пази следващата като резервна, в случай че сбъркаш?

Няма изискване ако си сбъркал, следващата бюлетина, която ти се дава, да е с пореден номер. Важното е да съвпаднат номерът върху кочана и върху отрязъка от бюлетината преди откъсването му и пускането в избирателната кутия.

Може ли да си с чанта и телефон с камера в тъмната стаичка? Има ли ограничения как може да влезеш? Разрешено ли е да си например с дете?

Може да си с телефон, стига да не снимаш как си гласувал. В тъмната стаичка може да има само един избирател. Детето няма активно избирателно право - не е избирател, следователно може да присъства, стига

да не пречи на майката или бащата да гласуват спокойно и тайно

Ще гласуваме ли машинно през май?

Машинното гласуване е експериментално само за евровота през 2014 г. Сега резултатът от него няма да се отчита, а само ще се "загрява" за общинските избори догодина. На устройството, което също ще е в тъмната стаичка, може да гласуваш преди или след вота с бюлетината. Само трябва да уведомиш предварително членовете на СИК.

Машината издава ли ти бележка, която да пуснеш в друга кутия?

Да, машината ще издава разписка с отбелязан вот върху нея. Има техническа възможност тази разписка да попада автоматично в отделна кутия, за да не се манипулира, т.е. най-вероятно избирателят ще вижда как е гласувал само на екрана. Окончателният начин на пускане на разписката ще бъде определен от ЦИК.

Има ли лимит за време при гласуване по новите правила, включително с машина?

Не.

Как се променя изборният ден като часове?

Досега изборният ден започваше в 7 и приключваше в 20 ч. Занапред ще се гласува вече с час по-рано - от 6 до 19 ч Когато в 19 ч пред изборното помещение има негласували, те си дават документите за самоличност (избирателите от друга държава от ЕС - и удостоверението си за пребиваване) на комисията преди изтичането на изборния ден. Само тогава се допускат до гласуване и след 19 ч, но до 20 ч.

Кой български гражданин може да гласува?

Всеки, който отговаря на условията на чл. 42, ал. 1 от конституцията, а именно навършил е 18 г., с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

Кодексът въвежда и допълнително условие за пребиваване - т.нар. уседналост:

За евровота изискването е гражданинът да е живял в България или друга държава - членка на ЕС, последните 3 месеца преди провеждането му. Може да гласува и небългарин със статут на продължително или постоянно пребиваващ у нас, стига да е живял най-малко последните 3 месеца в България или в друга страна от общността и да не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин.

За общински съветници до урните се допускат живелите най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Тук важи същото условие за чужденците - стига да са граждани на държава - членка на ЕС, в която не са лишени от избирателно право, и да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи у нас, могат да избират кмет и съветници в населеното място, в което са живели през последните 6 месеца.

При гласуването постоянен и настоящ адрес трябва да съвпадат. Единственото изключение - ако имаш постоянен в една община, а настоящ в друга, при вота за съветници и кмет може да подадеш заявление за гласуване по настоящ, стига регистрацията ти на него да е поне отпреди 6 месеца.

Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да се включи в списъка по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди вота.

Ако живееш в чужбина или си в командировка, какво трябва да направиш, за да можеш да гласуваш, и къде?

Режимът за създаване на избирателни секции в чужбина е облекчен от кодекса "Манолова". Където имаме дипломатически мисии, такива се разкриват при поне 20 избиратели, подали заявление до 25 дни преди вота. Където наше представителство няма, секция се образува при наличие на не по-малко от 40 предварително заявили участие българи. Логично при евроизбори секции се образуват само в държави - членки на ЕС.

Новият кодекс намалява прага за разкриване на секции в чужбина. На посланика е дадена власт въз основа на свои впечатления от предишни избори да иска разкриване на секция дори ако не са подадени нужният броя заявления. Държавата не може да му откаже, ако уведоми ЦИК 22 дни преди вота.