Гибелта на Апостола бе почетена с венци и цветя

141 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски отбелязва днес едноименното СОУ в Хасково. Пред паметника на великия български революционер застанаха в минута мълчание възпитаниците на училището, политици, граждани и представителната рота на хасковския гарнизон.

Венци и цветя отрупаха бюста на Левски. Мултимедийна презентация запозна учениците с дейността и живота на великия българин. Живот, който, според някои, е неправилно удължен с един ден.

Датата 19-ти февруари отдавна вкарва историците в полемика, забележителна с пълната си безсмисленост. Мине не мине време и някой професор, желаещ медийно внимание, ще размаха научен пръст пред ненаучените и ще им обясни, че са в грешка-Левски е обесен на 18-ти, не на 19-ти февруари. Нищо, че последната дата е в читанките и на това са научени всички ученици, не само от патронните на Апостола училища.

Полемиката е безсмислена, защото Левски си е обесен на една дата-6-ти февруари. Врътките на Юлианския и Грегорианския календари обаче превръщат това събитие в заложник на спорове. Още повече, че слабо се познава естеството на двата календара. Според едни, към датата от стария стил се добавят 13 дни/19.02/, а според други 12 дни/18.02/.

Стига се до абсурда една от най-черните дати в българската история да се отбелязва два пъти, както стана тази година. В същото време рождената дата на Апостола не се празнува въобще. Тя между другото се отбелязва правилно-старият 6-ти юли се трансформира в 18-ти юли по нов стил. Не и гибелта на Левски обаче.

Според дългогодишният председател на хасковското историческо дружество Ангел Попов, разминаването се получава заради наличието на високосни години през вековете, което би превърнало датата в плаваща. Затова в българската историография е фиксирано 19-ти февруари, за да се избегнат излишни спорове.

Гибелта на Левски е знакова дата за България, за да е заложник на цифрите, смята известният историк. И може би е прав. Защото родените от календарите абсурди не са един и два. Раждането на Христо Ботев например е променено с цяла година. Всичките му съвременници знаят, че великият поет е роден на Коледа, 25-ти декември 1847-ма година, и това е останало в народната памет на родния Калофер.

По новия стил обаче Ботев е роден на следващата 1848-ма година на 6-ти януари. След приемането от България на Григорианския календар през 1916-та година обаче, към всяка дата се добавят 13 дни и рождението на Ботев се забавя с още един ден-7-ми януари. Пълен хаос.

След 1900-та година наистина към всяка дата се добавят 13 дни, но пък Ботев е роден през 19-ти век, а за периода 1800-1900 година се добавят само по 12 дни. За предишното столетие от 1700 до 1800 година пък се индексират само 11 дни. Причината за „плаването“ е, че според Григорианският календар не съществуват високосни години през 1700,1800,1900-та, а и през предстоящата 2100-на година.

Клопката на старите и новите стилове са абсолютно безсмислени за истински почитащите Апостола. Като група младежи, които днес спонтанно издигнаха саморъчно надписан плакат с красноречивото „141-години безсмъртие. 1837-“. За безкрайността където е Левски един ден е без значение.

Г.Христов

Минута мълчание

Левски е вече в безкрайността