За пусията край нявгашното село Хаджи Еллес (после Борисовград, дн. - Първомай), ради освобождение на Васил Левски от османски плен, се знае от „време оно“. Като факт. Толкоз. В първомайския край събитието е тема на разговори. По провинциалному: тъкмили – недотъкмили... Примес от доза мнителност, сдържаност, гордост, гарниран с упрек.

Укорът припомня пропиляната възможност за спасяване на Дякона, воден от несериозен конвой след Къкрина. Не само охраната лабава, ами заптиетата нямат хабер кого съпровождат. Същият тон прозира в някои мемоари на апостоли от Априлската епопея. Без да коментират своето място в случая.

Времето тушира емоциите. От дистанцията на годините подобни кроежи изглеждат къде-къде по-лесни. И безхаберни. По-безгрижни. И по-атрактивни. По-нежелани. И по-ненужни... В този смисъл – едва ли по-ефективни. Звучат повече като политически и революционен катарзис, каквито претенции едва ли визират. Именно спомените на апостолите от Април 1876 потвърждават преданието от поколение на поколение за стрес сред комитетските дейци. Същевременно е срамежлив опит да легализира значимостта на единственото предприятие в Българско за освобождение на вожда на българската революция от клещите на османската имперска полиция и съд.

А знаем как безупречно работи Тайната революционна организация, учредена от Васил Левски. На фона на всеобщата нравствена парализа, съвестта на хаджиеллесци е безупречна. Независимо от злополучния завършек на заговора.

До подробности за събитието от времето на османското робство стигам „по класическия“ начин...

...В неангажиращ разговор с г-н Минко Павлов става ясно, че негов пра-прадядо участва в съзаклятието за освобождение на Апостола на път за изпълнение на смъртната присъда в Истанбул. Инициатор, заговорник и войвода на 10-членната чета, е споменатият родственик – Петър Николов Павлов. Той действа в тандем с брат си Стойчо. Двамата са гиганти. Високи по около 2,10 м. Здрави, яки мъже. Респектират само с вида си.

Братята великани загиват нелепо при политическа свада – вече – в борисовградска кръчма, през 1895 г. Умъртвяват ги с по 12 и 16 пробождания с нож. Свидетел на убийството е синът на Петър – Димитър. Реч е за време на необуздани политически страсти и идейна нетърпимост. Политическите им противници изпращат джелати да се справят с исполините. Насилниците свършват работата с животинска жестокост. Очебийно Темида остава сляпа и глуха за произшествието. Не се предприемат никакви следствени мерки. Поръчителят и изпълнителите на злодеянието са спокойни. Актът е с продължение, ала не е тема на настоящия материал.

Спомените за съзаклятието са на Петър Николов Павлов. Преминават през поколенията и оцеляват. Излизат на бял свят повече от век по-късно неочаквано, чрез Минко Павлов.

Замисълът на съзаклятниците е да устроят засада на железницата на барон Хирш. С нападение и овладяване на трена да се освободи Васил Левски. От тактическа и стратегическа гледна точка четниците изтънко премислят всичко. Избират място за пусия в района на „Дълбокото дере“. Трасето изкачва рид. Паровозите на австриеца не са безкрайно мощни. Влакът губи скорост, което улеснява изпълнението на задачата и целта. Внимателно оглеждат релефа на местността, набелязват укритията, за да се извърши изненадващо нападение от различни страни точно по набелязания план. Очевидно на заговорниците не липсват военни познания и опит. Въоръжават се. И следят чрез вестниците, доколкото ги има, телеграфа, кореспонденция, развоя на процеса.

Действително има идея Васил Левски да бъде отведен в Истанбул на разположение на Високата порта и Дивана. Ала пропада. Специалните османски власти не изключват главоболие при пътуване на конвоя до града на Босфора. Па било и с железницата на барон Хирш. Вярно е, откакто баш комитата битува в зандана, по Българско е затишие. Ама знае ли се дали затишието не вещае буря? Комити щукат под път и над път. На гяурин вяра? Бошлаф... Уж са тихи и кротки, а не стоят мирни. Османските юридически чинове и имперски служби на реда са наясно кого държат в ръце. А бунтовниците няма да харижат предводителя си на падишаха.

Усетът на висшите османлии е верен. По-добре е Джин Гиби да стои в софийската тюрма, вместо да устройват алай с баш комитата пред „Буюк джамия“. Каквото трябва да бъде сторено, ще бъде направено в стария град, мъдруват агите.

Ето как предприятието на хаджиеллесци не стига позитивен край. Съзаклятието се проваля във военен и политически смисъл.

Не и в духовен. Само 10-12 години по-късно тъкмо пусията на баронхиршовата железница свидетелства за сигурни, стабилни частни революционни комитети по този край.

Второто шестмесечие на 1871 г. Васил Левски посвещава на написване на Проектопрограма и Проектоустав на БРЦК под надслов „Наредба на работниците за освобождението на българския народ“. Напечатва и популяризира документа из комитетите по населени места за промишление и взгляд. Инициира, свиква, усърдно напътства организацията на Първото общо събрание на БРЦК в края на април и началото на май 1872 г. В заседанията участват пълномощници на комитетите в Българско и странство. Избраниците одобряват и приемат Устава на организацията. На 5 май се провежда заключителното заседание на Събранието. То конструира ЦК с председател Любен Каравелов. Васил Левски е избран за член; добавъчно получава и мандат за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“ с неограничена власт при решаване и осъществяване на революционните дела. Незабавно се заема с преструктуриране на Тайната революционна организация (ТРО) в революционни окръзи. Подбуждението им проектира следващите крачки в борбата с поробителя.

Дяконът се утвърждава като именит устроител, вдъхновител и наставник на българската народна революция. Изработеният от него Устав надскача значението на Закон за ТРО. Документът е с мащабите на конституция! Левски подготвя не устройството на организация, а строежа на държава с всички национални институции. Васил Левски изгражда българска държава в пределите на Османската империя. Апостола зида устоите на Третата българска държава. Много по-рано от Учредителното събрание, което официално, за пред света, оформя нашата държавност. Ето как пред комитетските люде – и не само – Апостола израства като земен Мечтател, Мъдрец и ... Държавник.

Арабаконашката авантюра на Димитър Общи е ненадеен провал. Група ръководни дейци в БРЦК виждат въстанието като изход от ситуацията. Левски се противопоставя категорично.

Османската полиция търси Дякона „под дърво и камък“. Заптиета зорко вардят друмищата. „Очи“ и „уши“ на ислямската империя дебнат по потайни места. Кадрото му носят командващите потерите и шпионите, слухтящи по кафенета, кръчми, берберници. Висящият Дамоклев меч не разколебава главния апостол и той поема скришните пътеки от Сливен за Ловеч. Комитетът, централен за Вътрешната революционна организация (ВРО), се нуждае от неговото рамо. Бърза да вземе и укрие архива. Замисля да премине през Търново и оттам за Румъния.

Историята още не е напълно категорична върху фактите около залавянето на Левски в Къкринското ханче на 26.ХІІ.1872 г. Ала няма съмнение за стъкмено вероломство. Уроците на миналото са, че издайничеството от голям мащаб е дело на приближени. Времето посипва с пепел стореното от издайника. Или издайниците.

В Търново Васил Левски не пристига сам с коня си по късна доба. А под конвой. Ранен. Османлиите още нямат представа кого залавят. Самоличността на задържания става ясна по-късно, когато Димитър Общи се разбъбря... Със случая се заемат специализираните имперски органи, респективно - извънредният съд.

Следствието и делото тръгват в правилни – от гледище на Високата порта и Дивана – интереси, посока и цел.

От 4.І.1873 г. (ст.ст.) тече делото на века. С много импровизация, такт, остроумие Левски успява да запази ВРО.

Същевременно изследователите са единодушни в образцово проведени следствие и процес. Казано с днешната неолексика – по европейски. Съображенията на османските власти са, че Великите сили и Старият континент няма да останат индеферентни, ще проявят любопитство към събитието в София. Добавъчен скандал не е потребен.

До сетния си дъх: 19.ІІ.1873 г. ... И днес... И утре поведението на Васил Левски е и ще е пример за родолюбие! Пример за служба на Отечеството!

Далеч по-убедително, мащабно събитие донякъде реализира мечтата на вожда на българската революция: Съединението! Активна е Южна България. Юридически съществуваща като Източна Румелия. Тайният революционен комитет за Съединението „стъпва“ върху учредените от Дякона комитети. Хаджиеллеският е сред дейните; едно, защото е на стратегическо от военно гледище място – през межда с довчерашните господари и друго – защото последователите на Апостола са яки! В Хаджиеллеско дейнства и четническо движение. Единствено по Българско. Негова задача е овардване на южната граница. По понятни причини.

Живецът на идеите на Съединението не стои вън от концепцията на Левски, заложена в духа на неговия Устав. Ако и да не са доведени докрай. Съединистите отхвърлят игото. Отечеството е свободно. Не дотам! Не става „Свята и чиста  република!“.

Мечтата на Апостола витае наоколо.

Дълг на изследователите е да вникнат по-дълбоко в живота и  делото на великия българин. Добре е да забравят хоровата декламация, че всичко около битието на вожда на българската революция е известно. Учен добавъчно се репчи по централен телевизионен канал: „Ден по ден, крачка по крачка, пътека по пътека... Всичко се знае за Левски“.

Няма как всичко да се знае. Революционер от неговата величина не разказва под път и над път преживелиците си. Не оставя приживе карта на пътуванията си. Нито нишан в кое село замръква и в кое среща зората. В чий дом заспива и в чий се събужда...

Има още какво да се издири от и за Дякона. Но към него не може да се подходи с кухо самочувствие и с предубеждението, че животът му е прочетен.

Свидетели сме как Клио хитроумно наказва необосновано самовлюбени свои наместници... Доскоро натрапчиво твърдящи, че един свят безвъзвратно изчезва... Незнайно как. А днес щедро ни засипва с духовни и материални прелести. И ни прави най-атрактивната дестинация. Музата перманентно ни сюрпризира с чудатости. Недвусмислено, елегантно, иносказателно внушава, че мъдростта е попадение. А не предимство на поредната цивилизация.

Порив ли е самообречеността на хаджиелеските съзаклятници? Несъмнено елемент на емоционалност има. Няма как без пламенност. Има го и другия момент: прякото впечатление от изключителната личност, популярна в революционните среди като Дякона, като Апостола, като..., като... Той е водачът на народната революция. Вождът на национално-освободителното движение. Човекът, който е наясно що иска от борбата и начинът да го осъществи. Ето как Левски остава в нашето съзнание колкото земен, толкова възвишен... Вдъхновен... Сюблимен...

Кръстьо Кръстев

Кръстьо Кръстев