Колкото и да сме наясно как да преживяваме студовете, полезно е да си напомняме някои неща, които понякога може да се окажат животоспасяващи. И по-добре е да сме малко нащрек, отколкото самонадеяни в мразовитото време, казва проф. д-р Огнян Хаджийски, дм., началник-секция "Изгаряне и пластична хирургия" в "Пирогов".
Ниските температури предизвикват два вида поражения на човешкото тяло. Едното е свързано с процеси, които се случват при общо спадане на телесната температура под нормалните граници. Приема се, че тази граница е 34 градуса С, измерени ректално (в ануса). Тогава се говори за общо охлаждане на организма. Вторият вид са местните поражения, когато са засегнати части от тялото - обикновено долните крайници и пръстите на ръцете. И тогава става дума за измръзване. Разбира се, може да има и комбинация от двата вида - общо охлаждане и измръзване.
Общото охлаждане рядко е самостоятелно състояние, споделя дългогодишния си опит професорът. Случва се обикновено в планината, когато туристите стоят дълго на студено, без да са екипирани добре, особено при неблагоприятни метеорологични условия. Тогава телесната температура започва бавно да спада и когато е под 35 градуса, се появяват първите симптоми на общото охлаждане. Минава се през различни степени и 
падне ли
температурата 
на тялото до 21-23°,
настъпва смъртта.
Става дума за температура, измерена ректално със специален термометър. Обикновено в "чист" вид това състояние се среща по-рядко. Много по-вероятно е да е съчетано с нещо друго и "сценариите", по които се развива действието, са: пиян човек, преспал навън; бит човек след скандал; оставен на студено; припаднал по някакви причини; прекарал инфаркт или инсулт. Най-често се случва така, че има едно замъгляване на общата диагноза. Охлаждането лесно се диагностицира, но по-трудно се установяват условията, които са го причинили, обяснява професорът.
Местните поражения са измръзванията, които се получават по крайниците - по ръцете, по ходилата най-често. Причините обикновено са два вида - едните са свързани с околната среда, а другите - с организма на пострадалия. Външните фактори са ниската температура, вятърът, влагата, продължителното стоене навън, недостатъчна тренираност на организма, неподходящо облекло (тънки, стегнати или мокри дрехи). 
Вятърът не бива 
да се подценява,
защото "сваля"
температурите
и неслучайно синоптиците винаги предупреждават за появата на студени ветрове, казва проф. Хаджийски.
Причините, свързани с организма, са недохранване или недоспиване, придружаващи заболявания като диабет и високо кръвно налягане, проблеми с кръвоносните съдове, венозни заболявания, артериална недостатъчност, синдром на Рейно, т.нар. траншейно стъпало, както и психически проблеми или натоварвания.
Докато сме навън в студено време, може да потропваме с крака, да се приближаваме един до друг, за да се топлим, все неща, които правим инстинктивно, за да се почувстваме по-добре. 
"Важно е да се подчертае, че
до измръзване може
да се стигне и
при температури 
над нулата
Има прагови температури за получаване на поражения от измръзване и охлаждане, разбира се, но те са различни за различните хора. Зависят от възрастта им, от моментното състояние на организма и доколко са тренирани и издръжливи. Неслучайно научаваме от медиите за хора, излезли уж наблизо и за малко, а замръзнали и загинали. Тесни обувки, влажни чорапи, дълго време навън и от няколко дребни неща, които се натрупват, се появяват едни хронични травми, както ги наричаме ние и от тях се получава сериозен проблем."
При общото охлаждане се преминава през различни моменти. Телесната температура спада постепенно и ако човек не е припаднал след пиянство или при инцидент, започва треперене, което се появява при температура около 32 градуса С. Треперенето всъщност е защитна реакция на организма в различни ситуации. Може да последва безпокойство, възможно е човек да започне и да се унася. В такъв момент преценката за собственото състояние невинаги е реална - студено ли му е, какво се случва, има ли опасност от общо охлаждане.
Постепенно започват
да виждат хубави
неща, унасят се,
заспиват и 
не се събуждат,
ако някой не им се притече на помощ. Човек се отпуска, може да седне уж за момент, а после и да не стане въобще. За специалистите това е клиничната картина на бялата смърт.
Възстановяването на такива пострадали е доста трудно, защото рядко само спадането на температурата е единствената причина, обяснява проф. Хаджийски. Обикновено има и допълнителни фактори. Най-честото "усложнение" е употреба на алкохол и оставане навън, втората причина е побой. При такива пациенти трябва да се изяснят причините за инцидента и постепенно да се затоплят. Първо се свалят студените мокри дрехи, завиват се с нещо топло, слагат се около тялото бутилки с топла вода.
Много деликатно
и неефективно е
даването на алкохол,
по-скоро бих казал, че не го препоръчвам.По-добре е да се дават топли и сладки напитки, чайове, компоти, сокове. Ако пациентът е приет в болница, там обгрижването е по-сериозно - поставя се на системи, правят се вливания, обяснява лекарят.
Ако става дума за чистото измръзване и неговите поражения - и то преминава през няколко стадия - I, II, III, IV степен на измръзване. Засягат се най-често откритите части на тялото - китките на ръцете, върхът на носа, брадата, ушите, ходилата. Добре е да се има предвид, че това е възможно да се случи и при по-високи температури, а при по-ниски да няма измръзване, защото във всяка конкретна ситуация влияят различни фактори.
При повърхностните измръзвания от I и II степен кожата започва да се зачервява, леко да посинява, появява се мравучкане, боцкане в пръстите на ръцете или краката, изтръпване. Човек понякога може и да не обърне внимание на тези симптоми в началото. После се появяват 
мехурчета, които 
се пълнят с бистра
жълтеникава течност Ако на този етап се вземат мерки и се спре действието на ниската температура, има обратно развитие и спонтанно оздравяване. В противен случай нещата се задълбочават, кръвоносните съдове се запушват и поразеното място става синкаволилаво до патладжанено.

В острия период мехурите са пълни с почти черна течност. Като се отстранят, тъканта в основата на раната, която се виждае, сивкаволилава, което показва, че процесът е с унищожаване на тъканите и след време в рамките на 15-20 до 30 дни некротизира напълно и лечението е само едно.
Какво трябва да се направи в острия стадий на измръзванията? Естествено, да се махнат мокрите и стягащи дрехи, поразената зона да се покрие с нещо чисто и сухо. 

Професорът подчертава, че
не е нужно
засегнатият участък
да се маже с мехлем
или да се разтрива 
Със сняг също не бива да се разтрива, защото макар и миниатюрни кристали, снежинките драскат, а чувствителността в премръзналите зони е намалена поради унищожаване на нервните окончания.
Трябва да се действа внимателно. Не бива да се пипат мехурите, нито да се пукат и чоплят. Първа помощ при локални поражения може да се окаже във всяко болнично заведение, като се постави чиста, суха превръзка на засегнатото място. 
Има различни начини на затопляне на пострадалия, но е важно да се знае, че 
не бива да се допуска
рязка смяна на
температурата и 
бързо загряване на
поразените участъци
от тялото. По-добро е постепенното, бавно затопляне. Нервните окончания са унищожени, чувствителността на мястото е минимална и човек не чувства топло ли му е, студено ли му е.
При общо охлаждане се препоръчва затопляне на цялото тяло, прием на топли течности, но без алкохол. Измамно е затоплянето с алкохол. Препоръчва се дишане на топъл (но не прекалено) стаен въздух. Известни са и други методи, споменавани в учебниците, които не се прилагат у нас. При тях 
в гръдната клетка 
и в коремната кухина
се вкарват 
затоплени течности,
за да се загрее по-бързо организмът. Това се прави само от обучени специалисти и в специализирани центрове.
Недооценяване на състоянието на организма, метеорологичните условия и самонадеяността са най-често допусканите грешки. Колкото и съвършено да сме устроени, не бива да се надценяваме и да вървим срещу себе си, предупреждава проф. Хаджийски. И напомня, че топлото и свободно облекло през зимата е от първостепенна важност.