Кирчо Костов е събрал купища документи от водените дела през годините

Хасковлията Кирчо Костов съди България в Страсбург. Причината изглежда повече от дребна – уличка в Кенана, която минава край вилата му. Зад дребнотемието на повода обаче стоят 12 години обикаляне по коридорите на българската Темида и сблъсък с редица куриози. Едни и същи съдии по един и същи казус веднъж отсъждат по един начин, следващият път – по противоположен.

Има улица, няма улица.

И двете твърдения са подкрепени със съответните съдебни решения. След продължителна сага по инстанциите гражданското дело приключва с влязло в сила и неподлежащо на обжалване решение. То гласи, че край вилата на Кирчо Костов няма уличка. Административното производство пък, също минало през всички инстанции, потвърдено от най-високата, окончателно и неподлежащо на обжалване е точно противоположното – край вилата на Кирчо Костов има улица.

Кое е вярното?

12 години в съдебните зали, хиляди похарчени левове и много нерви са причината хасковлията да се обърне към международния съд в Страсбург. Заради калпавото ни правосъдие и целият хаос в системата на правораздаването, чийто девиз е „Изкуство на справедливостта“.

Кирчо Костов,

пенсионер от Хасково

• Г-н Костов, какъв е казусът с вашия имот?

• Повече от 12 г. водя съдебни дела относно грешки в кадастралния план от 1988 г. в местността Кенана в Хасково, на имот със стар номер 848, на който съм собственик. Грешката се състои в това, че край парцела е отразен път, който не съществува. От другата страна на имота пък общината прокарва улица, за който от мен отнемат многократно повече, отколкото на съседа. Всичко това е направено с умисъл. Моите съседи са все инженери, архитекти, все хора, които имат достъп до проектантите.

• Искате да кажете, че тези хора са с връзки и са успели да си издействат отнемане на много малка част от техния имот за сметка на вашия, за да прекарат една малка улица.

• Да.

   

• Подал сте жалба в Страсбург чрез адвокат Михаил Екимджиев.

• Да подал съм две жалби, едната е от края на 2010 г., а другата отпреди 3 месеца. В продължение на 8 г. гражданските съдилища потвърждават грешките в кадастралния план. А административните пък отхвърлят тези грешки.

  Решения по жалбите ми обаче още няма, тъй като се чакало 5-6 години. Искам да осъдя България за несправедливо правосъдие.

• Какъв ще бъде искът?

• Още не е уточнен. Това ще стане след като се допусне делото до разглеждане. Дотук общо съм дал между 8 и 10 хиляди лева.

• Колко дела общо сте водили в България? И защо смятате, че не сте получили правосъдие?

• Гражданските са 7. Има и 9 административни. Едното е обжалвано и Върховният административен съд го върна в Хасково с мотив, че магистратите не са се съобразили със становището на експертизата. Тук се определи ново вещо лице, което пък изопачи фактите, за да има сходство между експертизата и решението на съда.

• Мислите, че във Върховния съд проявяват такъв изключителен интерес към една безименна уличка в „Кенана“, че да правят такива фалшификации?

• Никой не спазва законите. Всеки прави каквото си иска.

• Казвате, че в Хасково има съдии, които по един и същи казус са се произнесли с различно решение.

• В едно от гражданските дела (№286/2007 г. на Хасковския окръжен съд) участват като членове в съдебния състав двете съдийки Милена Дечева и Жулиета Серафимова. Според решението в кадастралния план от 1988 г. има допуснати грешки. В новия кадастрален план през 2006 г., тази грешка е отстранена. В други два съдебни процеса обаче, в които Дечева и Серафимова са председателки на съдебните състави, се постановяват решения, според които няма грешки в стария кадастрален план от 1988-а. Това са решения по административни дела №52/2007 и №3/2009 на Хасковския окръжен съд. Те отхвърлят заповедта на директора на Агенцията по кадастара за новия кадастрален план, който е съобразен с влезналите в сила решения и реалните граници. По-късно Върховният съд връща едно от делата за ново разглеждане в Хасково. Тогава Жулиета Серафимова назначава вещо лице. Експертът се произнася, че няма грешки в плана.А в гражданските дела същото вещо лице заявява обратното - че има грешки. Аз го дадох и на прокуратурата за представяне на неверни данни. Прокуратурата обаче каза, че няма престъпление. Писах и до окръжна и до върховна прокуратура, но без резултат.

• Всъщност проектирането на тези улица става във връзка с обявяването на „Кенана” за квартал и започването на проектиране на улици.

• Да. За пътя от едната страна ми взимат около 70-80 квадрата, а от съседите – 20.

• Струва ли си за 80 квадрата земя човек 12 години да води дела?

• Не става дума просто за 80 квадрата. Пътят вече минава до самата вила, на метър и нещо от сградата. А постройката в отсрещния парцел е в дълбочина, далеч от пътя.Не би им създало притеснения. Въпреки това взеха 4 пъти повече от моя парцел.

• Това ли ви подразни?

• Не само това. Вече вложих много пари.

• В едно от решенията си съдът се произнася, че отнетото е нормално, тъй като е в законовата рамка до 25%.

• Така е, но трябва да има равнопоставеност, някаква справедливост при отчуждаването. Както казах, сега пътят е на около 1,2 м от вилата ми, а трябва да е на 3 м.

• В крайна сметка всички дела в България ли са приключили?

• Гражданските дела установяват, че тука няма улица, а административните решиха, че има улица. Значи има две противоположни влезли в сила решения. Това е абсурдно. По този начин отидоха 11-12 години в дела.

• Значи единият съд казва тука няма улица, другия – не, има.

• Да. А законът е категоричен – влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в България. А тук имаме две влезли в сила решения, които са противоположни едно на друго.

• Докъде смятате да стигнете? До последно ли ще си отстоявате правата?

• Ако съдът в Страсбург се произнесе в моя полза, има член от ГПК и АПК, който може да обезсили всички съдебни решения в България. Ще си отстоявам правата докрай.

   

P. S. Haskovo.net предостави възможност на споменантите в интервюто магистрати да коментират изявленията на Кирчо Костов, но те отказаха.

Анета Кутелова

Тази уличка отива в Страсбург