Древен явански ръкопис дава основание да се смята, че изригването на вулкана Саламас в Индонезия през 1257 година, е причинило глобална катастрофа, съобщава електронният сайт lescienze.it.
Изхвърлената в атмосферата пепел предизвикала в Европа едно лято без слънце, с големи наводнения и глад, в резултат на което са загинали стотици хиляди хора.
Откритието, че причина за тази катастрофа е бил вулканът Саламас на остров Ломбок, който е част от вулканичния комплекс в планината Ринджани, Индонезия, е на изследователски екип от Парижкия университет, публикувал статия по темата в "Proceeding of the National Academie of Sciences".
Детайлното проучването на ледовете в полярните области през последните три десетилетия установи наличието на слоеве пепел от вулканичен произход, които свидетелстват, че между 1257 и 1258 г. е станало мощно вулканично изригване.
Смята се, че обемът на изхвърлените в стратосферата пепел и газове е осем пъти по-голям от произведения в резултат на изригването на Кракатау през 1883, и дори на вулкана Тамбора през 1815.
Това дава основание "тайнственото изригване", както досега го наричаха учени и геолози, да бъде обявено за един от най-катастрофалните вулканични феномени от последните 7000 години.
Потвърждения за катастрофата идват и от археологически проучвания, от наблюдения на дървесните кръгове в района, както и от разчитането на средновековни хроники според които годината без лято била точно през 1258 г. с проливни дъждове, предизвикали унищожителни наводнения и мизерни реколти.
Извършеното през 2012 г. прецизно датиране с радиовъглерод върху останки от масови гробове в Спиталфилдс Маркет в Лондон установи, че останките не принадлежат на хора, загинали от чумната епидемия от 1317 и 1321 година, както се предполагаше досега, а точно от 1258 година.
До този момент идентифицирането на вулкана, причинил катастрофата, беше несигурно, заради обстоятелството че компютърните симулации можеха да потвърдят единствено тропическия произход на пепелта.
Принос за разбулването на загадката даде и разчитането на някои древни индонезийски исторически документи, известни като Бабад Ломбок, написани на древен явански върху палмови листа.
Тези текстове описват катастрофалното образуване на калдера в резултат на изригването на вулкана Саламас, принадлежащ към вулканичния комплекс в планината Ринджани.
Според същите източници събитието, което причинило унищожаването на земи и селища в подножието на вулкана, както и в столицата на кралството Паматан, предизвиквайки смъртта на хиляди души, се състояло преди края на ХIII в.
Данните сочат, че при изригването на вулкана Саламас, станало между май и октомври 1257, в атмосферата са били изхвърлени близо 40 куб км. пирокластичен материал (срещу 33 от вулкана Тамбора), а стълбът от вулканична пепел е достигнал 43 км височина
