Българските студенти и професори получават по-малко при следването си в чужбина

Елитът на българската нация, нейните студенти и професори, са броени за втора, че даже и 4-та ръка от програмите на Европейския съюз, посветени на учене през целия живот, алармира в писмо нашия читател Даниел Ванков. Дискриминацията според него се отнася за програма Еразъм +, която насърчава обучението на студенти във ВУЗ от ЕС. Още по унизително са ударени преподаватели и учени, които са разпределени в 4-та /последна/ група за парите, които експерти получават за своя труд и покриване на дневни и пътни разходи при работа по проекти към Еразъм +. Нашите са на опашката, защото въпросните групи се формират на базата на стандарта на живот в съответните страни. Това по никакъв начин не омаловажава положения труд от страна на хората, посочва нашия читател, за когото това разделение е дискриминация по географски признак. Той призовава всички българи да се включат в подписка, с която да се протестира срещу отношението на Брюксел към нас. Ето и цялото писмо на г-н Ванков:

Здравейте,
Не стига, че сами се подценяваме, но за пореден път ни подценяват и в Брюксел. Защо нашите професори да получават по-малко възнаграждение от техник в Австрия или нашите ръководители да са по-лошо платени от чистачка във Франция? Това са само няколко примера, които могат да се извадят от контекста за разходите за единица човешки труд , определени за включените хора в проекти по новата програма „Еразъм+“. Разликата се основава на географското местоположение и не се отнася само за България (вж. напр. стр. 115 от ръководство за програма " Еразъм +"), но какво от това. Без значение какво правиш, без значение качеството на работата ти, без значение резултатите, които постигаш , без значение отговорностите, които имаш, трябва да имаш по-нисък жизнен стандарт. Едно е, когато хора от различни страни си самоопределят различни възнаграждения, но съвсем друго е да се налагат такива като правила. Такава диференциация е ясна форма на дискриминация, основана на географско положение и гражданство. Това представлява нарушение на член 21.2 "В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството" от Хартата на основните права на Европейския съюз. ... и това никак не се вписва в усилията на Европейската комисия за насърчаване на свободното движение на хора, особено в рамките на дебата за българските и румънските емигранти след началото на 2014 година.
Разходи като дневни или пътни разходи са напълно оправдани по икономически причини, като например разстояние, ниво на цените в съответната страна , и т.н. Въпреки това, разходите на хората трябва да бъдат оценявани изключително и само въз основа на качество и принос към постижения, а не въз основа на географско положение. В противен случай колкото по-ниско в таблицата сте, толкова сте по-дискриминирани, и няма значение, ако вие работите със същото качество или по-добре, отколкото вашите колеги от горния й край. Не може да има икономическа обосновка за такава диференциация по географски признак (например жизнения стандарт), защото стандартът на живот на хората, може да варира дори и на една и съща територия.
Във всички програми на ЕС трябва да бъдат приравнени ставките за човешкия труд или трябва да се избягват такива, тъй като няма разпоредби в решения на Съвета или на Европейския парламент, които да ги налагат.
Ако сте съгласни с мен, ще се радвам ако се присъедините към петицията ми на адрес:https://secure.avaaz.org/en/petition/The_European_Parliament_Discontinue_the_European_citizens_discrimination_based_on_their_location/

Проблемът се признава и от българските фактори опериращи най-тясно с програма Еразъм. В интервю от 29-ти октомври 2013-та година за в-к „Труд“ Иван Модев директор на Центъра за развитие на човешките ресурси изнася факта че нашите експерти са взимали 10 ( ! ) пъти по малко от колегите си от други държави. Максимално допустима дневна ставка за българските изследователи била 26 евро на ден , а за Белгия - 360 евро. Гръцките експерти получавали €218. Всичко това действало доста демотивиращо на българите, признава Модев, но бодро допълва, че нещата ще се променят към по-добро. Договореното по-добро е, че разликата става само 4 пъти. Българите ще получават по 76 евро на ден, което ни постави в една категория със страни като Малта, Балтийските републики, Словакия и Румъния.

Разлика има и в студентските стипендии, макар тук географския фактор да не е съвсем приложим. В периода 2010 – 2011 г, диференциацията е от 133 евро на месец до 653 евро, получавани от кипърските студенти. Иначе средната стойност на стипендиите по Еразъм били 250 €.

Г.Христов