Г-н Желев, посочен сте като свидетел в сигнала от адвокат Светослав Михайлов за отправени заплахи за живота му от сириеца Мохамед Алкасу и приятелите му. Истина ли е това?
Да ,заплашваха го, но няма да коментирам повече, защото тече проверка по случая.
Д-р Алкасу е бил настанен в лагера в Харманли, още докато вие бяхте шеф там. Сириецът твърди, че вие сте го свързали с адвокат Михайлов, така ли е?
Те се свързаха сами, когато адвокат Михайлов дойде в лагера, за да си подаде документите за кандидатстване като юрисконсулт към Агенцията по бежанците.
Алкасу беше в третата група нелегални, докарани още при отварянето на центъра към средата на октомври. Бяха няколко души, които още същата вечер създадоха напрежение в лагера. Имаха претенции за храната, къде да нощуват. Заплашваха и размахваха визитни картички на журналисти и хора от различни международни организации. Съблякоха се голи и налягаха на пода. Започнаха да се снимат помежду си с телефоните си и заплашиха, че ще разпратят снимките до различни организации като илюстрация, че в България ги малтретираме. И в последствие Алкасу беше в основата на няколкото бунта в лагера.
Аз се съмнявам, че той наистина е лекар. Когато дойде в лагера разказа, че има бременна жена, която е оставил в лагер в Турция. Отначало жена му трябваше да ражда всеки момент, след време пък каза, че е бременна в 5-тия месец. Всеки път версиите му бяха различни.
А защо се съмнявате, че сириецът лъже, че е лекар ортопед?
Защото не успя да покаже никакъв документ нито за образованието си, нито за сключен граждански брак. Дори да ги е изгубил при нелегалното преминаване на границата, да не забравяме, че държавата Сирия все пак съществува, а в България има сирийско посолство. Посъветвахме го да си подаде заявленията там, за да му издадат отново тези важни документи. Той не го направи.
Другото ми съмнение идва оттам, че ние му предложихме работа в лагера, понеже говори перфектно руски и знае английски.
Срещата ми с Алкасу беше в присъствието на преводач и представител на Хелзинкския комитет. Идеята беше да го назначим в лагера на някаква длъжност, като хигиенист, например. Той да ни помага в комуникацията, а ние да направим всичко възможно да получи статут бързо. През това време да го включим в програма да изучава български език, за да може в последствие да остане на работа в Агенцията по бежанците като лекар и преводач. Освен това чрез Червения кръст щяхме да издирим съпругата му в Турция.
Той обаче категорично отказа и двете предложения. Постави условия, едно от които – незабавно да бъде изведен на адрес заедно с още 12 души.
М. Манолова
