Пътят към сърцето на мъжа минава през неговия стомах? Да, понякога точно по този начин се получава някоя жена да привърже мъж към себе си, тоест като го нахрани вкусно. Но тук може да се види и по-общ смислов слой, който малко сухо и формално е формулиран така: хапването засилва социалните връзки.

Изобщо човек се отличава, меко казано, със сложност и дълготрайност на социалните връзки и тази наша особеност има безкрайно поле за психолозите, антрополозите и прочие. Но човекът не е единственият вид, който живее в сложно устроени общества.

Човекоподобните маймуни, както можем да се досетим, също образуват групи, макар навярно връзките в тях да не са толкова изтънчени, както при нас. Но ако се замислим за това как човек се е научил на своите сложни социалности, трябва да започнем именно с маймуните – например с шимпанзето.

И при човека, и при шимпанзето важна роля в социалните контакти играе хормонът окситоцин, чието влияние върху психологията на отношенията сега се изследва интензивно. Действието му невинаги е така еднозначно и много зависи от социалния контекст, но мощното му влияние върху нашите взаимоотношения с други хора не буди съмнение.

Буквално сходен ефект от окситоцина може да се открие и при шимпанзето. Известно е, че при взаимния груминг нивото на този хормон при маймуните силно се повишава, независимо от това има ли генетично родство между индивидите, или не. Грумингът е един от основните инструменти за формиране и поддръжка на социални връзки и окситоцинът по-скоро тук оказва хормонално-физиологична подкрепа.

Но окситоцинът се повишава при шимпанзето не само по време на груминг. Изследователите от Института по еволюционна антропология към общността „Макс Планк“ (Германия) открили, че нивото на хормона се покачва и при съвместно хранене, и то именно в случаите, когато една маймуна храни друга.

Случва се шимпанзетата да споделят това, което хапват, и Роман Витиг и колегите му решили да проверят дали това поведение е свързано с изменения в нивото на хормона. Оказало се, че „поканата за споделяне на трапезата“ повишава нивото на окситоцина както при тези, които канели, така и при поканените. Хормоналният скок отново не зависел нито от вида на храната, нито от родствените връзки, нито изобщо от това доколко близки са си „сътрапезниците“.

Освен това се оказало, че повишеното ниво окситоцин в този случай имало по-голяма тежест, отколкото при груминга. Взаимното хранене е събитие много по-рядко от груминга, така че и влиянието на угощението върху взаимоотношенията очевидно трябва да е по-високо. Авторите смятат, че в този случай се включват същите мозъчни механизми, както и при храненето на детето от майката, което също не минава без окситоцин.

Та следва да отбележим, че ако пътят към сърцето на шимпанзето минава през стомаха му, то не е ли време и ние – като по-развит вид – да редактираме пословицата и да променим стария акцент в нея. В края на краищата много мъже също се убеждават, че правилото за стомаха и сърцето е съвсем приложимо и към нежния пол.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the Royal Society B.