Драматичните събития в България стават по правило нощем - все едно дали става дума за военен преврат или пленум на БКП. Но демократичните промени започнаха точно преди четвърт век рано сутринта - с наистина историческа закуска.
През януари на 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради т. нар. Възродителен процес, подложен на открита критика от Запада и на "закрита", но не по-малко категорична от страна на Москва. Съветският лидер Горбачов по принцип се отнася с недоверие към Тодор Живков, който не следва курса на перестройка. Наред с това задлъжнялостта на страната към западни банки става все по-тежка. Всички тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима.
В Париж знаят много добре каква е ситуацията тук. И Митеран решава да удари рамо на зараждащата се опозиция. По негово искане е организирана среща с 12 български интелектуалци дисиденти. Срещата се състои на 20 януари 1989 г. във френското посолство в София под формата на работна закуска. Мнозинството от гостите принадлежат към една от водещите "неформални организации" - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от интелигенцията. Това са Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Барух Шамлиев, физикът академик Алексей Шелудко, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев.
Българските медии решават да премълчават за "закуската", но тя няма как да бъде скрита от обществото. Случилото се дава тласък на набиращото сила недоволство от режима. И най-важното - придава международна известност и легитимност на самите дисиденти. Режимът вече не може да ги игнорира, още по-малко пък да ги репресира. А след година и половина един от тях - д-р Желю Желев, ще закусва отново с Митеран, но вече като негов колега.
