Името на човек съществено се отразява на здравето му. Това са установили ирландски учени в рамките на изследване, чиято цел била установяване на връзката между фамилията на човек и неговата професия.В настоящото изследване специалистите установили например, че хора, които носят фамилията Брейди (Brady), по-често страдат от брадикардия – ниска сърдечна честота. Това е характерно не само за хората с тази фамилия, но и онези, които носят такова име. За да докажат този факт, учените са анализирали архивите на болниците в Дъблин за периода 2007-2013 г.Според авторите на изследването това е първият труд, посветен на човешките фамилии и наследствената предразположеносткъм определени видове заболявания. Сега специалистите са се захванали с нелеката задача да установят доколко хората с фамилията Фет (Fatt) са склонни към затлъстяване, а онези, които се казват Лоу (Law) – към депресивни състояния.Още през 1948 г. двама професори от Харвард публикуват изследване, в което са взели участие 3300 мъже, наскоро завършили висшето си образование. Учените се опитват да изяснят дали името на човека влияе на академичните резултати на студентите. Според резултатите от това изследване младежите с необикновени имена са били или изключвани от университета, или са имали симптоми на нервно разтройстводоста по-често, отколкото носителите на традиционни. Например Майк по правило нямали никакви проблеми, докато онези, които се казвали Бериън, постоянно имали някакви проблеми. Специалистите направили извода, че редките имена оказват негативно психологическо влияние върху носителите им.След публикуването на резултатите от въпросното изследване няколко десетилетия по-късно те са били нееднократно потвърдени. В някои от новите изследвания (като това на ирландските учени) се твърди, че името може да повлияе на избора на професия, мястото на живеене, съпругата или съпруга, на оценките в училище, на възможността на учениците да се класират за определени училища, да заемат една или друга дейност, както и способността да работят в екип. Името играе роля дори за това дали бихме дали милостиня или помощ за пострадали от катастрофи и стихии – според едно от изследванията, ако името на човека започва със същата буквас която и името на урагана например, те с много по-голяма вероятност била дарили пари за ликвидирането на последствията.В общи линии очевидното въздействие на името на човек по правило се обяснявало с въздействието на фактора, наречен ефект на скрития егоизъм – най-често ни привличат неща и хора, които приличат на нас самите. По тази логика ние ценим и се асоциираме с различни имена или инициали, предпочитаме вещи, чиито названия ни ги напомнят. Тази теория обаче е лесно оборима при по детайлно разглеждане. Така например психологът Ури Самонсон от университета в Пенсилвания поставя под съмнение резултатите на много изследвания, претендиращи да демонстрират въздействието на ефекта на имплицитния егоизъм, като заявява, че изводите на учените са несъстоятелни в статистически план заради несъвършенство в методологията. „Това е като в случая с фокусника - обяснява Самонсон. - Той ви показва някакъв фокус и вие сте наясно, че това е само илюзияно как го е направил? Отговорът се крие в методологията.” Според специалиста недостатъците на тези изследвания се крият в игнорирането на базовата информация, с която в дадения случай едно или друго име се среща в рамките на определено общество например. Ако ни се струва, че хората на име Джон с голяма вероятност предпочитат лекарската професия, би следвало да се запитаме дали наистина сред докторите има чак толкова много Джоновци, защото това е доста разпространено име и се среща във всички други професии. Ако това е така, вече не можем да говорим за имплицитен егоизъм.През 2012 г. психолозите Хуей Бай и Катлин Бригс стигат до извода, че „първата буква на името в най-добрия случай може да оказва неосъзнато въздействие, ако изобщо може да се говори за такова”. Следващи изследвания оборват теориите за връзката между името, професията, избора на съпруг и т.н. Но едновременно с това никой не твърди категорично, че името не оказва никакво влияние върху човека: вероятно всичко е въпрос на интерпретацияПрез 2004 г. икономистите Мариан Бертран и Сендхил Мулайнатхан съставят 5000 автобиографии, предназначени за обявите за работа в пресата в Бостън и Чикаго, САЩ. Двамата имали достъп до актовете за раждане, издадени от 1974 до 1979 г., и благодарение на това установили първо кои имена са най-разпространени или неразпространени при определени раси. След това направили списък с „бели имена” и „черни имена”. Освен това те  разделили „кандидатите” на две категории – висококвалифицирани с голям опит и внушителна биография и нискоквалифицирани кандидати с очевидни пропуски в образованието и кариерата. Накрая изпратили по две кандидатури от всяка група на всички работодатели. Учените установили, че кандидатите с „бели имена” получили два пъти повечеобаждания с предложения за работа, отколкото онези с „черни имена” и че CV с бяло име съответства на около осем години трудов стаж. Работодателите се свързвали със всяко десето „бяло” CV и със всяко 15 „черно” - имената носят в себе си информация за произхода и нас самите. Подобно изследване е правено и в Европа (Швеция) с имигранти, които са сменили азиатските или славянските си имена с европейски – такава „метаморфоза” съществено повишава доходите с цели 26%.Всъщност основният проблем е в това, че чуваме определено име и косвено го асоциираме с определени характеристики и несъзнателно използваме тези асоциации, за да си съставим мнение за качествата на носителя му – основният въпрос е не в това, какво крие името в себе си, а какви сигнали изпраща на околните.