Иманярска истерия се разгаря в Крумовградско през последните месеци. Изселници идват от Турция със стари карти, изписани на османотурски и търсят съкровищата на кърджалийски главатари. Почти не е останал стар бунар. Пещерите са изтърбушени. Рови се и в стените на местните крепости и светилища. Търсят се Кечипътека,Кърджали пътека, Каруселипътека, които водят към самотворното кале,общата „мара”/пещера/,воденицата на Емин ага Аскюлията.
Иманярите налитат като оси на мед, водени от местни хора. В Крумовградско отдавна има местна иманярска шайка, в която се подвизаваха и бивши полицаи. Работи се с модерни металотърсачи и с архаични карти,изписани на животинска кожа.
Търсенето на големи иманета в Крумовградско датира още от 1923 г., когато в България се създава иманярското сдружение „Староруд”. То обявява официално целта си-да намери големи съкровища, с които да плати репарациите на държавата ни от Първата световна война.
Султан ери, както е известно Крумовградско от времето на Османската империя е притегателно място. Тук се е подвизавал в края на ХVІІІ, началото на ХІХ в. кърджалийския главатар Токачлията Сюлейман. Той заедно с Емин ага плячкосвали селищата в равнината, като товарели заграбеното на катъри и се криели в планината.
В султански документи изрично се отбелязва, че имуществото на пострадалите „с товари беше изпратено в Султан ери”.
Постепенно Такачлията измества старите аяни в планината. През 1798 сее спуска в Беломорието и се разпорежда в Гюмюрджинско, Макри и Фере.Той бързо се справя с местните аяни Ибрахим ага и Зейнел ага. Плячкосал конаците им, а охраната им изтребил „с куршуми”.
Кюрдинът Ало паша,пратеник на падишаха, води битки с кърджалиите,даже подписва споразумение с тях в Ортакьой/Ивайловград/. То обаче е нетрайно и кърджалийските главатари отново са пред вратите на Одрин.
„Днеска мен-утре теб” с тези думи загинал Токмачлията Сюлейман.
Заровените от него съкровища и днес разпалват въображението на иманярите от Крумовградско. Те не се страхуват от полицията и нощем с мощни металотърсачи търсят гърнета с жълтици и дори катърски товари с алтъни.
Георги Кулов
