Хиляди производители на тютюн в Източните Родопи от месеци живеят на заем. Реколтата, за отглеждането, на която са вложили и последните си пари, мухлясва по таваните. Стартът на изкупната кампания се забави твърде дълго, за първи път от 20 години. Според промените в Закона за тютюна, няма срок за нейното начало и търговските фирми сами определят кога да тръгнат комисиите. Кметове твърдят, че напрежението по места е голямо и не е изключено да се стигне до локални тютюневи бунтове. За хората от Родопите тютюнът е основен поминък. Най-големият брой производители в страната е в Кърджалийско. В отглеждането на културата е ангажирано цялото семейство, а трудът е тежък. И ако до преди три десетилетия тютюнът осигуряваше висок доход, сега ситуацията е коренно различна. Стопаните вече се отказват от него – след приспадане на разходите за отглеждането, осигуровките и данъка накрая за всеки член от фамилията остават между 100 и 200 лева на месец. Статистиката показва, че броят на производителите прогресивно намалява. Ако през 2005 година те са били 20 166, то през 2013-та те са 6 132. За тютюна може да се съди и по засадените площи. В община Черноочене, например, има около 2 500 декара с тютюн, а до преди четири години са били 7 000. По времето на АПК – то площите са били 15 000 декара. Пръскало се е с хеликоптери. „Това не беше тютюн, а злато. В чужбина се биеха за него”, разказва дългогодишният агроном Ердинч Мустафа. По времето на соца районът на Кърджали е бил първенец по отгледан тютюн – 28 000 тона. Сега фирмите прибират между 5 000 и 7 000 тона.
