Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. Доктор по математика. Автор на 30 книги и учебници в областта на математиката и теорията на управлението. От 1999 до 2003 г. е заместник-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Днес е заместник-декан на Факултета по транспортно строителство към УАСГ. Член на ЦИК (1991-2011) и зам.-председател на ЦИК (2003-2009).
- Проф. Константинов, автор сте на тъжната прогноза, че ще изчезнем като народ след 20-30 години. Една от причините е ниската раждаемост, другата - емиграцията. От 1 януари паднаха ограниченията за работа в ЕС. Ще бъде ли това поредният шок за българското общество?
- Не съм само аз автор на тази прогноза, нещата там са ясни отдавна. А иначе, да - ще има шок, макар че е трудно да се предвидят мащабите му. Може пък да не е толкова страшно. Но така или иначе ще загубим поне още 150 000 млади и можещи българи. Възхищавам се на лекотата, с която големите западни държави плюят на правилата, които сами са написали. В Англия ще дават помощи само на тези, които знаят английски. Тоест искат ни специалистите, но не ни щат циганите. Разбирам ги, но така не се прави. Или спазваш правилата, или напускаш Европейския съюз. Ако искат, да променят правилата. Но не може хем-хем. И друго ми е интересно - примерно пакистанците в Англия по-добри граждани ли са от българите? Но англичаните имат комплекс от бившите си колонии и карат наред с двойния аршин. Но рано или късно историята наказва лошите. Дано да е по-рано.
- Способните българи бягат, за да си осигурят качествен живот или за да загърбят обществения безпорядък тук? Не е тайна, че дори да има правила, в България те не се спазват, че през прехода успехът не споходи умните, трудолюбивите, почтените.
- Това са, общо взето, причините, но основната вина е в по-възрастното поколение, към което принадлежа и аз. В две от три български семейства на децата се внушава, че трябва да избягат от България. И стига с това глобално село и с лъжата, че всички сме граждани на света! Истината е, че България на българите изчезва. В глобален план това очевидно не е трагедия, а за някои може би даже е изгодно. Когато Световният океан отхапе половината от Северна Европа, включвам тук и Англия, и Северна Америка, нали разбирате колко ценна ще стане България? Не че тогава някой ще се съобразява с нас, но винаги е по-лесно да нахлуеш в една опразнена територия, без да ти се пречка местното население. То и да се пречка, все е тая. Да припомня ли историята на същата тази Америка, Северна и Южна?
Ако някой спечели 9 евродепутати, ще е победител
- Защо патриархално общество като българското загуби ценностите си? Ниският стандарт или липсата на перспектива демотивира младите да имат повече деца?
- Това са две от причините, има и още. Но всъщност не знам, изглежда, че всеки народ достига до момент, когато повече не иска да съществува. И тогава нищо не може да му помогне. А ние сме стар народ.
- Можете ли да направите топ 3 на грешките на прехода?
- Първо, изключително лошият и закрепен в конституцията дизайн на съдебната система, който не беше случаен, разбира се. Второ, лошата реформа на собствеността в селското стопанство и промишлеността. Само връщането на частната градска собственост се направи сравнително добре. И трето, не се отчете изключителната склонност към крадливост на всички слоеве от населението. То и на Запад се краде, а още повече се е крало в началото на техния си преход, но у нас се краде като за световно. Наказани почти няма, а малкото осъдени си живеят някъде по света, макар и да са включени в червените списъци на Интерпол. Няма по-разрушителна сила в едно общество от липсата на справедливост. Всъщност има. И това е наглата демонстрация на тази липса.
- Изминалата година показа, че трябва да има промяна. Ще се съгласите ли, че актуалният въпрос е „как“?
- Промяна в съдебната система, проверка на необяснимите богатства, повече осъдени и вкарани в затвора. Не може по едно и също дело чуждестранните участници да са си излежали присъдите, а нашите още да се влачат по съдилищата. Ако не се възстанови справедливостта под някаква форма, в един момент ще стане страшно. И доста хора изведнъж ще се озоват под открито небе на стадиона. Където ще разберат какво значи да се освободиш чрез труд.
- Вие сте преподавател. Ако започнем промяната с образованието, кога бихме могли да очакваме плодовете й?
- Първо трябва да решим каква промяна ни трябва. Но във всеки случай това са инертни процеси, трябват десетки години. Днес огромна част от българчетата се раждат в семейства, за които образованието не е особена ценност - една разходка до пазара за булки в Димитровград ще отрезви и най-големия оптимист. А това е капан, излизане от който няма. Или поне няма излизане по цивилизован начин. Но какво е цивилизация? При някои велики цивилизации са били принасяни в жертва деца!
- Протестиращите срещу правителството и „ранобудните студенти“ настояват за оставка и за нищо друго. Това доведе до пагубно разделение в обществото. Оптимист ли сте, че диалогът може да бъде възстановен?
- Самият факт, че протестът остана в доста ограничени рамки, показва, че голото искане на оставка не е достатъчно вдъхновяващо. Не може да се иска само първата стъпка. Трябва да се планира и втората. Но тук именно се сблъскваме с ужасяващата липса на други политически възможности. А иначе, да - диалогът трябва да се възстанови. Не че го е имало до момента, де. Но за целта трябва да се знае кой с кого разговаря и за какво.
- Защо протестиращите не излъчиха лидери? Защо не родиха алтернатива?
- Неизлъчването на политически лидери е тежка политическа грешка. Още през февруари миналата година предложих на тогавашните протестиращи да излъчат независим кандидат за народен представител в някой от софийските райони. Имаше всички шансове да успее. И сега даже можеше да държи „златния глас“ в парламента.
- Политическият елит има грехове към гражданите? А интелектуалният?
- За политическия ни елит не ми се говори, противно ми е. А интелектуалният ни елит не е много по-добър от политическия. Липсва му както интелект, така и смелост. Не успяхме да излъчим фигура като Фридрих Хайек (защитник на либералната демокрация и свободния пазар, носител на Нобелова награда за икономика - б.р.) или Ерик Блеър (Джордж Оруел - б.р.), а Георги Марков ДС го уби в Лондон през 1978 г. Но то и няма как. На няколко вълни е бил клан елитът на България. От последното клане през 1944-1945 още не можем да се оправим. И няма никога да можем.
- Парламентарни избори тази година ще решат ли кризата в България?
- Ще я решат донякъде. Ако не друго, вероятно ще има по-ефективен парламент. Но чудеса не трябва да се очакват.
У нас се краде като за световно!
- Кой е по-добрият вариант - вот „две в едно“ или да се изчакат евроизборите, за да се види подкрепата към спорещите в реална изборна ситуация?
- „Две в едно“ вече не може, явно ще се изчака резултатът от евроизборите, когато ще избираме 17 евродепутати. БСП и ДПС имат потенциал да спечелят до 8 депутати общо, толкова има и един десен блок около ГЕРБ. Ако някой спечели 9, ще претендира за победител.
- Вие сте десен. Разочаровахте ли се от опитите на Реформаторския блок да се превърнат в алтернатива, или все още има шанс за възраждане на дясното? И уместно ли е да се говори за „ляво“ и „дясно“, след като в България те не отговарят на класическите определения?
- Класическо „ляво“ и „дясно“ няма не само у нас, но и в Европа, в САЩ пък хептен няма. А иначе Реформаторският блок стана жертва на класическата болест на традиционната десница: кой да води дружината. А когато в челото се сблъскаха две дами, стана страшно. Или по-скоро смешно.
- ГЕРБ губи избиратели, а настроените анти-ГЕРБ не желаят да ги видят отново на власт. Реални ли са амбициите на лидерите им да се върнат в управлението? Могат ли да се поучат от грешките си, или ще последват съдбата на НДСВ? Разпадът на парламентарната група започна.
- Не очаквам кой знае какъв разпад при ГЕРБ. Но пък българските партии трябва да се научат да играят мача и в опозиция. Засега това го могат само БСП и ДПС. А десницата в опозиция показа стремителен разпад: от 137 депутати през 1997-а стигна до 15 през 2009-а и до нула тази година.
- Управляващите май се освободиха от зависимостта от „Атака“ в парламента. Какъв ще бъде според вас отговорът на Волен Сидеров?
- Не ми се коментира тази тема. Нека Станишев и Борисов да дават обяснения на килимчето в ПЕС и ЕНП.
- Защо тук не се получава създаването на голяма коалиция, която да гарантира обществена стабилност?
- Поради лични причини. Нещо, недопустимо при големите политици. Но именно при големите, а тук такива няма. От друга страна, голямата коалиция винаги е лъжа. Макар и понякога необходима лъжа.
- Как ще коментирате призивите за морал в правото и в политиката?
- С риск да стана несимпатичен на мнозина ще напомня, че морал в правото има само на етапа на създаване на законите. Защото самото право като обществена система се опира на морални норми. Които впрочем са били доста променливи през вековете. Днес например една от големите световни правно-религиозни системи, шериатът, е реализирана върху принципи, които са в силно противоречие с принципите на западната система от правови и нравствени догми. И едно от основните предизвикателства пред човечеството е да съчетае двете системи. В противен случай наистина ще има сблъсък между цивилизациите в мащаб, който самият Самюъл Хънтингтън едва ли си е представял. Призивите за морал в политиката звучат привлекателно. Но по-важно е да принудим политиците не да действат морално, то и не е ясно какво значи това, а да спазват законите и в частност да крадат по-малко.
- Какво би било за вас политическа изненада през 2014-а?
- За мен интересни ще бъдат политическите и икономическите изненади извън България. Сред тях включвам състоянието на световните финанси, ядрената програма на Иран и съответната израелска реплика, войните в Афганистан и Сирия, напрежението в Египет. И евентуално нови войни в поразените от Арабската пролет държави. Световната битка за ресурси навлиза в решителна фаза. И тук златната българска земя и останалата непоразена още природа са главното ни национално богатство. Те са билетът на нашите деца за бъдещето.