"Англия няма вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси." Тази политическа аксиома е изречена през XIX век от тогавашния външен министър на Албиона Хенри Палмерстън, макар че мнозина у нас я приписват на живелия век по-късно легендарен британски лидер Уинстън Чърчил. Тя се отнася за междудържавните отношения, но с пълна сила важи и за отношенията и връзките между политиците. Пресен пример е задълбочаващата нетърпимост между турския премиер Реджеп Тайип Ердоган и живеещия в самоизгнание в САЩ ислямски религиозен лидер Фетхулах Гюлен, който през 2002 г. помогна на Ердоган да спечели битката срещу секуларистите в турската политика.
Едно десетилетие премиерът Реджеп Тайип Ердоган доминираше безпроблемно в политиката на Турция, но от пролетта на 2012 г. с протестите на младежите срещу авторитарната му политика и курс на ислямизация буреносните облаци започнаха да се събират над главата на Султана, както го наричат съотечественици заради авторитарното му управление. Към проблемите му през ноември и декември се прибави и най-големият за правителството на Ердоган корупционен скандал, който засегна
синове на министри и други приближени на премиера
Разкритията направиха полицаи и следователи, привърженици на Гюлен. Това вероятно бе отговор на намерението на Ердоган да закрие частните ислямски училища и формираните около тях дружества на гюленисти. Премиерът незабавно реагира, като уволни няколкостотин служители в полицията и нарече разпалването на корупционния скандал "заговор от чужбина" с цел свалянето му от власт. Някои хора искат да създадат "държава в държавата, коментира Ердоган, намеквайки за структурите на гюленистите в обществото и в администрацията на страната.
От 1999 г. Гюлен живее в щата Пенсилвания в САЩ, след като напусна Турция, където секуларистите го съдеха за ислямски екстремизъм. Макар и зад граница чрез своите многобройни привърженици в обществото и в държавните структура в Турция той помогна на Партията на справедливостта и развитието, която е с ислямска ориентация, да победи в парламентарните избори и Ердоган да стане премиер през 2002 г. Двамата принадлежат към различни тенденции на ислямизма в Турция, но преди десетилетие се бяха обединили, за да победят секуларистите. След победата обаче недоверието между премиера Ердоган и гюленистите тръгна нагоре и двете страни все повече започнаха да се възприемат като заплаха за влиянието им в обществото и в държавата, коментира преди дни турският университетски преподавател и анализатор Соли Озел. В тази атмосфера дуелът между Ердоган и Гюлен, който се води индиректно без преки лични обвинения, бе неизбежен.
Ердоган и Гюлен имат
различна житейска и политическа съдба
Ердоган е градско чедо. Той изминава нелекия път от продавач на сусам и лимонада в детските си години в мегаполиса Истанбул, до кмет на Града на два континента, а след това и три мандата е премиер на Турция. Родителите му искат да го направят имам и затова го пратили да учи в религиозно училище. По това време той се изявява и като талантлив футболист и за малко е щял да се продаде на "Фенербахче". Политиката обаче изкушава по-силно младия Ердоган. Той влиза в Партията за национално спасение на ислямиста Неджмин Ербакан, който бързо оценил способностите му. Като премиер успява да стабилизира турската икономика, която просперира и не бе засегната от финансовата и икономическата криза. Сега си е поставил амбициозната задача до 2023 г. Турция да се нареди сред
10-е страни с най-развити икономики
Ердоган смята, че светското развитие на страната не трябва да ограничава религиозните вярвания и държи те да бъдат утвърждавани и развивани. Заради ислямистките си възгледи е бил в затвора през 1989 г., защото чел на митинг ислямистко стихотворение. В края на 2012 г. той даде да се разбере, че ще се кандидатира за президент в изборите през 2014 г., както и че възнамерява да извърши още промени в конституцията, които да засилят правомощията на държавния глава и да превърнат Турция в президентска република. Тогава му излезе прякорът Султан. Ердоган води политика на пълзяща ислямизация на гражданското общество в Турция. Той забрани алкохола на публични места, насърчи девойките и жените да носят забрадки като съпругата му Емине и възнамерява да забрани абортите. Така си спечели обществено недоволството както в страната, така и в чужбина. В Истанбул и в други големи турски градове пламнаха протести, които макар и по-рядко не престават. Ердоган се е доказал като силен и нестандартен политик, харизматична личност и отличен оратор. Но и най-преуспелият политик не е застрахован срещу превратностите на съдбата. Сега освен протестите на либерално настроените турци Ердоган е застрашен и от предишните си съюзници - Гюлен и милионите негови привърженици.
За разлика от него Гюлен не е политически лидер, държавник и колоритна личност. Но макар и на 10 000 км от родината
проповедникът има мощно влияние
в нея, както и на много други места по света. Основаното от него движение "Хизмет" е нова, по-мека и либерална форма на модерен ислям. Преводът му означава "служба", а също и "паство". Движението финансира стотици частни ислямски училища в десетки страни. То разполага с милиарди долари. Макар че не се води официално като организация или партия с членска маса, то се е развило като най-голямата световна мюсюлманска мрежа. Негови привърженици в Турция заемат важни позиции в държавата и обществото включително в управляващата Партията справедливостта и развитието. Гюлен има силно присъствие и в бизнеса, както и в турските медии. Най-четеният в. "Заман" е под негово влияние. В проповедите си от Америка той призовава към толерантност, алтруизъм, филантропия, трудолюбие и образование. Но в личните си възгледи е силно религиозен и консервативен. Затова критиците му смятат, че крайната му цел е политическата власт. Религиозната биография на Гюлен започва още на 4-годишна възраст с изучаването на Корана и рецитации в село Коруджук, област Ерзурум, където баща му е имам.
Днес Гюлен се смята за един от най-добрите познавачи и тълкуватели на свещената мюсюлманска книга. Като теолог и философ, макар и без висше образование, Гюлен се ползва с огромен авторитет. През 2008 г. американското сп. "Форейн полиси" го включи на първо място в списъка на най-влиятелните в света личности. Негови книги са превеждани в България.
Какъв ще е изходът от дуела Ердоган - Гюлен, рано е да се прецени. Но конфликтът между двамата лидери вещае трудности за сегашната държавна власт в Турция, която освен от гюленистите е под засилващ се натиск и от либерално настроените кръгове в турското общество.
