Всяка календарна година остава в паметта ни с една единствена дума и чувайки я ние винаги се връщаме назад... И в последния ден на настоящата година, когато ние, хората, ние, българският народ, правим равносметка на пропуснатото и направеното, е време да попитам с коя дума ще запомним изминалата 2013-та. Питам и намирам отговора.
Може би думата "Протест", или по-скоро въпросът "Кой?". Кой ще запомним през последните 12 месеца? Кой ще ни напомня за различната 2013-та година? И като всяка една равносметка, нека да започнем от начало. А говорейки за начало, успехи и грешки, стигам до политика.
Януари 2013-та. Правителството на Бойко Борисов, четвърта последна година от управлението му. И годината започва с оставки.
Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев се събужда една сутрин вече като бивш председател. Бързо решение на Министерския съвет, все още начело с Борисов, определя Юлиана Иванова за нов шеф на енергийния регулатор. Бърза стъпка и бърза реакция, а именно открит незаконен онлайн магазин за цигари на името на Иванова и съмнителна диплома.
Отново смяна на председателя на енергийния регулатор и временно затишие.
Българската академия на науките, фонд "Научни изследвания", скандал. Отговорността поема образователният министър Сергей Игнатов, който в същата различна за Ангел Семерджиев сутрин, разбира, че вече не е министър в кабинета „Борисов". Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров поема Министерството на образованието и науката, но за много кратко.
Следваща оставка. Недоволни родни земеделци, които не са получили субсидията си, заплашват с протести. Известен със "затегнатите колани" обаче министър на финансите Симеон Дянков не пипа държавната хазна и не дава парите. Добрият премиер Бойко Борисов взема европейски пари и решава проблема. Дянков обаче подава оставка.
И тогава бившият вече министър-председател се оказва пророк с думите "Падне ли Дянков, пада и правителството". Високи цени на тока, разклатен ДКЕВР, три ЕРП-та и хиляди енергийно бедни българи на улицата в студения февруари, за да търсят промяна. Кръв на кръстовището на Орлов мост, сблъсъците с полицията и гледка, която става непосилна за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобно на великия цар Самуил при гледката на ранените му стотици войници. Реакцията на Борисов обаче е незабавна оставка на целия му кабинет. И от премиер за един ден той се превърна само в председател на политическа партия, готов да се завърне евентуално на бял кон при следващо управление на страната и нови четири години.
Едва трети месец от годината, а второ управление. Служебно и назначено от президента Росен Плевнелиев правителство. Пъстър кабинет - млад транспортен министър, актьор за министър на културата, отново друг шеф на ДКЕВР и т.н.
Дата за предсрочни парламентарни избори - 12 май. И се започва една дълга предизборна кампания, уж само месец, а изпълнена с компромати, изтекли СРС-та, всяка сутрин нова "журналистическа бомба", социологически агенции, проучвания, проценти, бъдещи победители и загубили, разходки в страната, кой повече партийни пари има, толкова повече обещания дава.
Ден след ден, нощ след нощ и достигаме до великия ден за размисъл. Отново разкритие, в Костинброд, разбита печатница по сигнал на червената Мая Манолова, фалшиви бюлетини, поръчвани, според информацията, от ексуправляващите ГЕРБ. Светкавични политически пресконференции на основните партии и мълчанието е нарушено. По думите на Централната избирателна комисия обаче по-късно няма нищо нередно.
Изборни секции, слаба избирателна активност, бюлетини и победител отново Бойко Борисов. Този път обаче с недостатъчни гласове. И след като не успя да намери своя парламентарен приятел ГЕРБ остана опозиция и до днес. Троен парламент - БСП, ДПС и златният глас на "Атака".
Сформиран кабинет и е време за решения и промени. Едно от тях обаче се оказва фатално. На 14 юни от парламентарната трибуна премиерът Пламен Орешарски съобщава избора на скандалния медиен магнат и в същото време депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС.
И всичко сякаш започна от лятото. Ето тук вече се преплитат въпросът - "Кой" и думата "Протест". Многохилядни протести на българи от цялата страна, препълнен столичен бул. "Цар Освободител", блокиран Орлов мост, освирквани политически централи. Едно искане - оставка на кабинета на Пламен Орешарски и едно питане - "Кой предложи Пеевски?".
Опозицията използва грешката на противника си и започна атака след атака, обвинения срещу обвинение. Различни хора на един и същи протест. С дните обаче протестиращите ставаха различни, а исканията все повече и повече. Месец юли - актуализация на бюджета, нов заем и една безсънна нощ за трима министри и стотина депутати.
23 юли остава в съзнанието ни като нощната блокада на парламента, в който останаха десет часа затворени финансовият министър Петър Чобанов, енергийният министър Драгомир Стойнев и социалният Хасан Адемов, народните представители от бюджетната, икономическата комисия и социалната парламентарна комисия, синдикалисти и журналисти. В самата сграда на парламента тъмнина и тишина, а отвън един бял автобус и сблъсъци между униформени полицаи и протестиращи граждани. Оставка обаче няма. И до днес...
Една политическа есен, през която през деня народните избраници работеха зад метални решетки, които ги пазеха, а вечер на улиците излизаха недоволните българи. Макар и по-малко, те не се отказаха да искат, да показват и да настояват за оставка на правителството на Пламен Орешарски. Може би пропускаме много събития от тази политически емоционална 2013-та година, но днес в последния ден можем да кажем, че оставка няма, Пламен Орешарски е премиер, парламентът работи, макар и понякога да прилича на цирк със своите процедурни хватки и България е цяла.
Какво ще се случи и Кой ще запомним през 2014-та година, предстои да разберем. А до тогава остават спомените от различната 2013-та. А отговорът на въпроса "Кой предложи Пеевски" все още е мираж.
