Кой е виновен за атентата, още питат близките на загиналите рейнджъри

7 декември 2003 г., база "Индия", в центъра на Кербала, Ирак. Между 12,45 и 13,00 ч местно време са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли бомби. Камион цистерна приближава портала към българската база. Охраната стреля, но камионът продължава. Снайперист уцелва шофьора. Возилото, натъпкано с експлозиви, не спира, преминава през плитък ров и се врязва в базата. Убити са петима български военни, а десетки бойци са ранени. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, лейтенант Николай Саръев, сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач. България е в траур.
За Надежда и Ангел Саръеви от Крумовград Коледата е невъзможна от 10 г. Когато Николай заминава за Ирак, има вече немалък военен опит. Както и приятелка, с която така и не успява да създаде семейство. Днес сила и стимул за живот им дават другите им две момчета - Симеон и Явор. Но един въпрос не им дава мира - кой е виновен за касапницата в Ирак. Като бивш военен бащата на загиналия лейтенант Саръев - Ангел, смята, че политиците и военните не са оценили реалната обстановка в Кербала и не са си давали съвсем ясна сметка за какво е изпратен първият ни контингент.
"Обстановката реално е била много сложна, но били ли са взети всички мерки да се защитят хората", пита мъжът.

Кого укриват? Какви са грешките, има ли персонално виновни, 10 г. минаха и никой не излезе да каже?", не сдържа болката си Надежда Саръева и продължава: "Явно има неща, които не трябва да бъдат казани за базата, за инцидента, за неправилните разпоредби, които са получавани от най-високо място? Не мога по друг начин да си обясня защо документите и след 10 г. не са публични", категорична е почернената жена. Родителите на Ники смятат, че няма да има осъдени. "Моят син с риск за своя живот и на неговите момчета е заповядал да запазят командира Петко Маринов! И те са го направили. Днес Маринов е жив, но Ники го няма", вайка се Саръева - сигурна, че неадекватни решения на командирите са довели до трагичния инцидент в база "Индия". И продължава да пита - защо делото е замразено и най-вероятно приключено по давност срещу неизвестен извършител. Защо не стана ясно досега колко души са разпитани? Какви са пропуските на отговорните лица?

"Трябва да се знае цялата истина, дали става въпрос за трагично стекли се обстоятелства или сериозни грешки от висшето командване", смята Ангел Саръев и си спомня, че последният опит на сина му да се свърже по телефона с тях е около 10 декември. Николай се опитал да говори с баща си, но връзката била лоша.

В гласа му усетил безпокойство, спомня си Ангел. Брат му - отец Боян Саръев, смята, че 10 г. по-късно никой не е разбрал урока, който ни бе даден. "Настояваме за цялата истина и за търсене на отговорност от виновните за трагедията", заявява Кръстителя от Родопите.

Решението да замине Николай взема сам. Смята, че там може да провери наученото. Вярва, че е добре подготвен. Владее три езика - английски, френски и турски. Дипломата му от Военното училище във Велико Търново е отлична. "Беше много целеустремен и сигурен, че ще се върне. Като всеки млад човек имаше мечти, искаше още да учи и беше записал право. Преди да замине, даже си плати следващия семестър. А в раницата, която ни донесоха неговите колеги, намерихме лекции. Явно между нарядите се е готвил за изпити, разказва майка му. "Преди да замине, Ники си дойде в Крумовград за 3 дни, но остана само ден и половина, нещо му се обадиха и тръгна, за да не се върне никога! Най-страшно е за един родител да надживее детето си...", спира Надя, защото сълзите й напират в очите. Утехата й - Симеон и Явор, до днес следват примера на Ники. "Стремят се да бъдат добри специалисти, целеустремени и силни като него", казва майката. Симеон е завършил навигация във ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" във Варна, вече е капитан на кораб. Най-малкият - Явор, поел по същия път и също учил навигация, но в Техническия университет в морския град.