От х:

Днес в x:

Мюсюлмани и християни заедно празнуват Коледа

От Коледа до Василовден коледари обикалят къщите в родопското село Припек. Дружината чука от порта на порта, а хората ги посрещат и даряват с колаци, орехи, плодове и пари. Селото спазва народните традиции, песните и наричанията са автентични, но любопитното в цялата тази история е, че селото е мюсюлманско. Странна гледка е коледарите да се събират в беседката под джамията, но в селото имат своето обяснение.
 Българи сме и
не сме забравяли никога това
Казва го Боян Шиков, директор на местната гимназия. Всъщност коледуването в Припек е възстановена отпреди четвърт век традиция. Дотогава Коледа се е празнувала скрито, по домовете. Училището първо тръгва, децата и техните родители отделят пари и понякога сами шият дрехите на коледарите.
Сега коледуването е не само традиция, но и своеобразен изпит за момчетата, признание, че вече са станали мъже. Затова още от първи клас децата чакат кога ще им дойде редът. Никой не е направил и опит да спре коледарите или пък да каже дума срещу тях, твърди Боян Шиков.

Изборът
на вярата
Филип Хитов настръхва, като чуе, че Припек е мюсюлманско село. Той е от първите, които в началото на 90-те години на миналия век са приели християнството. „Това е вярата на нашите деди, ние просто чухме гласа на кръвта си“, обяснява той.

Сега в Припек над 80 процента от младите на възраст до 40 години изповядват православието. Масовите кръщенки са останали в миналото. Изборът на вярата е много съкровен момент и хората предпочитат вече да приемат Светото кръщение в тесен кръг, без много шум.

Местните са приели за свой духовен баща отец Карамфил от Момчилград. Веднъж, защото съпругата му е от селото, и втори път - защото е като тях. Дете от мюсюлманско семейство, приел християнството и платил за това с много болка - най-близките му хора се отрекли от него. В Припек до такива крайности не се стига. Много често в едно семейство има и християни, и мюсюлмани. Обикновено дядото и бабата са мюсюлмани, а синът, снахата и внуците - християни. Старите живеят на приземния етаж, младите - на втория и третия. Като е Байрам, младите слизат долу. Като е Великден - старите се качват горе и цялото семейство празнува.

Черквата е голямата болка на селото. Сега на големите християнски празници младите хора от Припек се черкуват в Момчилград. Отец Карамфил идва и в селото, а службата се прави в гората - в местността Поповица, където според преданието някога е имало християнски храм. От 15 години в селото има създадено църковно настоятелство. Правени са десетки опити да се купи парцел за църквата, но все са удряли „на камък“. Заради административни спънки и заради стръмния склон, на който е построено селото.

Не всяко място става за църква, а подходящите не се продават, оплаква се Филип Хитов, председател на църковното настоятелство. То е ново, учредено преди няколко месеца, за да се отговори на изискванията на Устава на Българската православна църква. Документите са изпратени в Пловдивската митрополия, но все още няма благословия от митрополит Николай. В селото остават с горчивото чувство, че българската църква не се интересува от тях. За разлика от българите в страната, които са готови да помогнат на Припек. „Пари за църквата имаме. Намериха се дарители, сред тях и двама големи бизнесмени. Подкрепят ни, не ни оставят“, казва Филип Хитов.

Добри хора
помагат
Всеки си гледа вярата и не посяга на другия, обясняват в селото. Преди време приелите християнството искали да си направят християнско гробище. Само че крехката тогава християнска общност нямала нито пари, нито пък подкрепа. Затова сега и християни, и мюсюлмани използват общо гробище, въпреки че всеки погребва по различен ритуал. И заедно се грижат за него. 

Източник: http://pressadaily.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини