Свидетелство за явяването на Исус Христос буни духовете половин век в България.Разгласяването му е било преследвано от властите на тогавашния режим.Причината е,че човекът който го разказва е милиционер.Това е Иван Величков Бабучев. Анализът на разказът му показва,че е записвано от човек с добра писмена култура и богословска образованост т.е.има определена намеса.Вероятно свидетелството да е записано ,като реакция на атеистичната пропаганда.Това се потвърждава и от разпространяването му,чрез копия от ръка на ръка преди десетилетия.
След падането на режима на Тодор Живков свидетелството отново не намира публичност.Медиите не проявяват интерес към него, смятайки го за откровена религиозна пропаганда.Кърджали не прави изключение.
Свидетелството се съхранява в Държавния архив в Кърджали повече от десет години,но никой не го е публикувал до сега.
Предлагаме текста както ни бе предоставен:
„Роден съм през 1925 година, в с. Коларов, Петричко. Произхождам от православно семейство. Никога не съм бил БЕЗБОЖНИК, но съм вярвал така както света вярва, без да познава БОГА.
През м.май на 1952 година постъпих на работа в Народната Милиция.Работих като милиционер осем години и 7 месеца и се справях много добре с работата си.Бях много бдителен затова ме поставиха на таблото,като отличник.И понеже имах работа с оръжие,майка ми много се страхуваше и ми казваше да се моля, да ме пази БОГ.Аз не знаех как да се моля, молех се с думичките така:”ГОСПОДИ, ТИ ПАЗИШ ПТИЧКИТЕ И МРАВКИТЕ, ПАЗИ И МЕН!”Но макар, че с много прости думи бе изказана молитвата ми, но беше чута от БОГА.
На 20 юли 1960 година, като стоях на пост пред партията, ЯВИ МИ СЕ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ТОЙ беше облечен в дълга бяла мантия. От НЕГО излизаха светкавици, от които се освети целия двор на партията.
Косата МУ беше дълга и на вълни, целия светеше от
красота.ТОЙ застана пред мен и ми каза с най-нежен и сладък глас:”АЗ СЪМ АЛФА И ОМЕГА.”Тези думи за мен
бяха съвсем непознати. Никога до тогава не съм ги чувал. Но после разбрах, че в Библията означават първата и последната буква от гръцката азбука,а именно: ”АЗ СЪМ НАЧАЛОТО И КРАЯ”. ..След това ИСУС извика: ”Иване,твоите началници имат борба против МЕН, но ти ще им кажеш,че АЗ съм жив и съществувам. Тръгни да ме следваш, защото, ако не ме следваш АЗ ще те парализирам. Ти ще ми бъдеш свидетел в този град.”
Но имах ли тази смелост тогава да застана пред моите началници и да им кажа това, като знаех, че водят открита борба против НЕГО, и напълно ГО отричат. А пък аз бях толкова стеснителен, че при най-малката забележка ми прилошаваше. А сега ИСУС ми постави така задачата, че трябваше да се справя. Просто недоумявах как ще стане това. Не намирах сили в себе си. Тогава БОГ ме подбуди да се моля,и аз се предадох на усърдна молитва към БОГА. ТОЙ ме изпълни със СИЛА, за тая цел за да мога да успея в дeлото, за което Той ме изпълни и призвал. Разбира се, аз предпочетох да бъда ЗДРАВ тук на земята и да имам ВЕЧЕН ЖИВОТ НА НЕБЕТО. От което ми беше предложено да бъда ПАРАЛИЗИРАН.БОГ продължаваше да ми се явява и ми каза да чета Стария Завет за поучение и Новия за ИЗПЪЛНЕНИЕ. Но и това за мен беше чуждо, защото до тогава не бях чел нито Стария, нито Новия завет.
Един ден ХРИСТОС застана пред мене със светилник в едната ръка,а в другата държеше голямо СИНЬО знаме и ми каза:”Иване,вземи този светилник и го вдигни високо, за да виждат светлината МИ всички, и знамето
развей високо.” В момента не разбрах какво ТОЙ искаше да ми каже с това видение, но по-после разбрах. Друг път видях ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА носейки тежък дървен кръст на гърба си. Обърна се към мене и ми каза:”Иване, вдигни кръста си и МЕ следвай.” Аз се чудех, какъв кръст трябваше да взема, но веднага ми откри видението, че аз трябва да страдам заради НЕГО, така, както ТОЙ страда за мене на Голгота. После ТОЙ ми каза:”Иване, всичко сподели с невестата.”Аз веднага помислих, че трябва да споделя с жена си, като мислех, че тя е невестата и споделих с нея, но ТОЙ ми обясни, че НЕВЕСТАТА Е ЦЪРКВАТА, а не тя. Цели шест месеца аз виждах БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ, виждах ангели, но всичко пазех в тайна.Един ден БОГ ме предупреди да се пазя от моя приятел Арменов, защото той щял да ме издаде. Аз казах на Арменов за гдето БОГ предварително ми е заявил това и че НЕГОВИТЕ ДУМИ са истински и верни, но той каза, че никога няма да стори това, тъй като сме били толкова близки приятели и живели като братя.
Един ден БОГ ми откри да видя РАЯ, за да мога да свидетелствувам на моите началници. Намирах се в милицията, в спалното помещение на почивка. Но разбира се и тук използувах почивката за молитва, молех се под одеалото.
В това време видях как се отвори небето и една
силна светлина се спусна към мене, аз тръгнах към светлината. След малко се намерих в чудно хубава градина с много красиви цветя, каквито никъде на земята не съм виждал. Като вървях с моя СПАСИТЕЛ, аз през цялото време виках:”Мале що е хубаво! В средата на градината имаше едно дърво с чудни плодове, това беше дървото на живота. Като стигнахме в града видях, че всички улици бяха златни, а оградите бяха от бисер и лъщяха като стъкло. Вътре в оградата всичко блестеше от чистота. Масите бяха застлани с бели покривки, бели пердета на прозорците. Навсякъде беше неописуема КРАСОТА. Градът беше ограден с хубава гора, която не мога да опиша! Влязох в един коридор, имаше много стаи. Всички БРАТЯ бяха от дясно, като влязохме в първата стая имаше само деца, във втората млади хора, и в третата по-възрастни хора. Всички бяха облечени в сребърно БЕЛИ ДРЕХИ. Те седяха около масите и в момента нещо ядяха. Като вървяхме по нататък ИСУС ми показа една стая, чудно хубава. Вътре всичко беше с БЯЛА атлазена коприна. ХРИСТОС ми каза: Иване, ето твоята стая,ти ще се облечеш в БЕЛИ дрехи и тази стая ще бъде твоя. Изведнъж аз се видях облечен в дълги БЕЛИ дрехи и тогава казах: ГОСПОДИ, сега вече мога да вляза в нея. Когато вървяхме из града, аз се радвах като дете, на чудните прелестни неща, които видях и които не могат да се сравнят с нищо земно. Тогава ИСУС ми каза:”Който опази МОИТЕ заповеди ще бъде тук, и ще се радва вечно.”Аз през цялото време си казвах-благодаря на БОГА, че съм с НЕГО. След малко пак се намерих в участъка и ми се стори, че тук е тъмнина. Седем дни плаках като дете. БОГ ме върна тук на земята. Не искам вече да живея на земята. Моята жена и моите съквартиранти също вярващи хора ме утешаваха, като ми казват, че БОГ ми е дал да видя това за свидетелствуване на хората.
До като съм бил в РАЯ, един старшина ме е търсил в спалното помещение, но БОГ му заслепил очите и не е можал да ме види. Втори път дойде при мене и ми каза: Иване, къде беше преди малко? Аз му казах- тука бях в стаята, но той не можа да повярва и ми каза, че ще доложи на началника. След това пожелах да видя АДА. За да свидетелствам на хората, че има и АД. Един ден БОГ ми даде, като предварително ми каза, че той не е за мен. Погледнах на долу и видях една голяма БЕЗДНА, едно тресавище от което излизаше воняща пара и вряща гореща кал, като червеи видях безброй хора и само писъци и скърцане с зъби се чуваха. Даде ми се да видя моята баба. Видях я да се мъчи във врящата кал, като прави опити да излезе, ала не можеше и все оставаше до кръста в калта. Тогава извиках: ГОСПОДИ, не мога повече да гледам, изведи ме от тук. Но въпреки многото видения, които имах тези шест месеца, аз все още нямах сили да застана пред началника и бях намислил да се уволня тайно, но БОЖИЯТА ВОЛЯ не беше такава. Той искаше да изявя ИМЕТО МУ и да засвидетелствувам, че ТОЙ Е ЖИВ И СЪЩЕСТВУВА.
Най-после дойде часът да се явя пред моите началници и засвидетелствувам, че съществува. Дойде милиционер и ми каза да отида при началника. Аз знаех за какво и се помолих ГОСПОД да ме изпълни със СИЛА, още като се качвах по стълбите БОГ ме изпълни, като че ли огън излиза от тялото ми. Аз вървях без страх, отидох при него, като че ли бях при дете, без страх попитах, за какво? – „Вярно ли е това, което казва Арменов, че ти си станал християнин и си видял БОГА?” Тогава с най-голяма смелост казах: Да другарю началник. Аз от шест месеца съм вярващ, виждам ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА, виждам ангели и не мога да служа в милицията, затова моля да ме освободите. Тогава той изкрещя високо: ”Как да те освободим ли, не! Няма да те освободим! Как можеш да се заблуждаваш така. Да нямаш температура? Как можеш да говориш такива неща? Ти се полудял!”– Не, другарю началник, аз не съм луд, но всичко това ви говоря с чиста съвест и здрав разум. На 20.VІІ.1960 година, като бях на пост във партията, ми се яви ХРИСТОС и ми каза, че ТОЙ Е ЖИВ и съществува, и че всички вие ще се явите на СЪД ПРЕД НЕГО. Той още повече се вбеси и каза: „Ти живи ще ни закопаеш, как може от милицията да излезе такъв човек?!
Опитваха се много души да ме раздумат,дори ми предлагат да ми доведат някой много учен човек, да ми говори, че няма БОГ, но всичко беше напразно, казах, че никой учен човек не е в състояние да ми каже че няма Бог. След като аз сам ГО видях, и че всичко казано от НЕГО се СБЪДВА, мога ли аз да вярвам на хората,а не на очите си? Тогава казах: Др. началник, ако сега някой влезе и каже, че ме няма тука,ще повярвате ли? След като ме виждате, че седя пред вас, ще кажете ли, че ме няма? – “Няма да кажа” – каза той. Ами, като съм видял БОГА, да кажа ли, че няма БОГ? И той ми каза да напиша рапорт със следния текст: Моля, да бъда освободен от редовете на народната милиция, тъй като не мога да се справя с работата си. Занесох рапорта, той го прочете и каза, че не е вярно това, което съм написал. Как може един отличник,който до вчера се е справял с работата си и сега не може да се справя. Ще напишеш ИСТИНСКИТЕ ПРИЧИНИ, каза той. Тогава аз написах ново съдържание. Моля да бъда освободен от редовете на народната милиция, поради това, че от шест месеца насам станах вярващ и непрестанно виждах БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ и не мога да служа в милицията. Занесох му рапорта, но той още повече се разгневи.
–„Ти знаеш ли къде ще отиде тоя рапорт, чак в Министерството, ти си решил живи да ни закопаеш!” О, другарю началник, още по–хубаво, че ще отиде в Министерството. Нека чуят и министрите, че има БОГ. Много не вярваха, но след като разбраха, че не могат да ме разубедят, решиха да направят събрание, чудеха се какво да направят с мен. През това време аз продължавах да бъда в пост и молитва, за да ме утвърди БОГ във вярата. ХРИСТОС пак застана пред мен и ми каза:” Иване, дерзай, не бой се, АЗ съм с тебе, не мисли предварително какво ще кажеш. Защото АЗ ще говоря през устата ти. Само след два дни ти ще бъдеш освободен телеграфически.”
Дойде часът на събранието, на което присъствуваха всички милиционери и началникът на милицията, околийският началник и др. Откриха събранието с думите:” Другари,знаете ли за какво сме се събрали тази вечер? Много жалко, че нашия другар Иван Величков Бабучев станал ВЯРВАЩ ХРИСТИЯНИН. Как може другари, този наш добър другар, да се заблуди толкова много. Излез Иване! Аз с маршировка излязох пред всички. Другарите ми наведоха глави, не смееха да ме погледнат, само Арменов от време на време се поизправяше и ме поглеждаше из под око. – Другари кажете, да не е завербуван някой от вас? – попита началника. Всички мълчаха. Тогава кажете другари с какво да го накажем? Всички мълчаха и наведоха още повече главите си. И аз се обадих – другарю началник, ако може да кажа аз! - Кажи, строго изръмжа той! – Искам да ме обесите на двора или на площада за назидание на всички, но преди да ме обесите искам да ми позволите да говоря за БОГА. – Я млъквай!- извика
той! Ти знаеш ли, че имам власт да те бутна в затвора, да те изпратя в карцера, да те пребият! – Където искате там ме пратете, отговорих аз, мене не ме е страх от смъртта! За мене смъртта е придобивка аз зная къде отивам – Я дай веднага пистолета, изрева той зловещо. Аз извадих пистолета и го сложих на масата и казах: благодаря на БОГА, че дойде моя час да предам това ръждиво оръжие. Те просто се вбесиха, посочиха пагоните ми и извикаха:” А тези, кой ти ги даде? Аз хванах с двете си ръце пагоните и ги скъсах. Тогава ме хванаха и ме избутаха на вън. След като видяха, че нищо не помага, те съобщиха в окръжието в Благоевград и от там след два дни бях телеграфически уволнен. Всичките думи на ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА, които ми каза, бяха верни и истински. Няколко дни след уволнението ми, те пак ме викаха в милицията и един от тях ми сложи пистолета си на гърдите ми и каза: Ако пусна, сега твоя Бог ще ти помогне ли? Още същия момент видях ръката на ГОСПОДА на гърдите ми и каза:”Не бой се Иване, делото, което вършиш е МОЕ ДЕЛО. АЗ СЪМ винаги с теб. Нека пусне, моята ръка е здраво бронирана и куршума ще се върне в него”. И аз му казах: Пусни, но куршума ще се върне върху тебе. Той вдигна пистолета и каза, аз лъжливи свидетели ще намеря против тебе и ще те вкарам в затвора. Отговорих му в присъствието на всички: Ако е ВОЛЯТА БОЖИЯ ще ме блъснеш, но ако не е, ти ще ме изпревариш. Не се мина много време и на същия другар му разкриха кражби и го осъдиха осем години затвор, така, че той ме изпревари и отиде преди мен в затвора, за най-долни постъпки.”
Това свидетелствува – Иван Величков Бабучев бивш служител на МВР.
