От х:

Днес в x:

Социологът Кънчо Стойчев:Лъжата е най-важното от Борисовата харизма

Кънчо Стойчев е главен изпълнителен директор на TНС за Балканския полуостров. Завършил е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1991 г. основава ББСС „Галъп интернешънъл“ - агенция за социологически изследвания. След закупуването на 34% от „Тейлър Нелсън Софрес“ (1998) ББСС става партньор на ТНС - третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб. Кавалер на Почетния легион на Франция.

Повече от шест месеца продължават протестите срещу кабинета. Бихте ли обобщили какво се случи за тези над 190 дни, какъв е резултатът, г-н Стойчев?
- Протестите продължават повече от десет месеца, ако трябва да бъдем точни. Те обаче са без ясна и консенсусна алтернатива, т.е. без образ на новото, на бъдещето - реално или имагинерно. При протестите през 1990-1991 и 1996-1997 г. категорично се знаеше кой ще управлява, а и горе-долу как. Сега не е така.
Другата отлика на протестната 2013 г. е категоричното разделение на гражданското от политическото. Годината може твърдо да бъде определена като победна за гражданите, с което трябва да се гордеем (свалиха от власт Борисов, отстраниха Пеевски). Продължилите след тези две победи напъни обаче бяха чисто тясно политически провокирани, поддържани, насочвани, ескалирани… И логично се провалиха напълно. Макар и да нямат смелост да се афишират, организаторите им са известни и все още не си дават сметка какво точно фиаско сами са си организирали.

- Взаимното пречене и клепане са от любимите занимания на българската политическа класа. Кога нашите политици ще се научат да помагат, а не да пречат?
- И преченето, и клепането са иманентни характеристики на политическото в България, за съжаление, вече повече от век. Позовавам се на книгата „Партиите в България. Няколко вредителни пороци“ на А. С. Цанов, публикувана през 1887 г. Той детайлно говори за четири порока: „духът на събарянето; да се опозоряваме един друг; търсенето на външна намеса в народните ни работи и четвърто: отмъстителността и инатът“. Това са думи отпреди 126 години и за съжаление днес те са валидни повече отвсякога.

- Къде да търсим причините за това?
- Причините за тези пороци са изковавани във вековете на нашата твърде често осакатявана държавност. Краткото обобщение и присъда е: липса на политическа култура. Логично е с времето, макар и бавно, всички ние да добиваме политическа култура, в резултат дори и само на т.нар. метод на пробите и грешките. За съжаление обаче, като че ли обърнахме този метод в метод на грешките и пробите. Тоест, вместо като сгрешим веднъж, да се поправим, ние зацикляме в повторение на грешките.

- Попитах ви, защото наскоро Борисов се срещна с посланиците на ЕС и НАТО, където е предупредил дипломатите: ако кабинетът не падне, България щяла да стане по-зле от Гърция.
- Лъжата е квинтесенцията на Борисовата харизма - така, както и при крадците има таланти, така и при лъжците има надарени. Борисов просто е шампион в това отношение, той дори често изцяло си вярва на собствените лъжи, при него схващането за политика и публичност е: „Кой повече ще излъже.“ Големият проблем обаче е не той сам по себе си, а фактът, че у нас все още огромно количество хора искат, мечтаят, копнеят да бъдат лъгани…

- Съгласието при нас изглежда утопия. Защо? Както казва психиатърът д-р Михайлов, все едно сме си поставили мораториум на разума.
- Винаги се възхищавам и от ерудицията, и от красотата на изказа на д-р Михайлов. Затова не си и помислям да го допълвам. Колкото до съгласието, то аз съм утопист - вярвам, че то е пред нас, при това недалече. Но се моля да не стигнем отново до него през катаклизъм, през нулевата точка. Надеждите ми този път не са толкова в политиците, а в гражданите - ние трябва да ударим спирачката, преди държавата ни да се е размазала в поредното дърво. Ние трябва да изковем съгласието си и тогава със сигурност бързо ще смаем света с напредък.

- Засега обаче страната ни влиза в ера на тежки политически турбуленции. Как виждате разположението на силите в политическото пространство - вляво, вдясно и в центъра?
- Казано малко на шега, но географско-климатичните особености все още определят политиката у нас в по-голяма степен, отколкото иманентно политически определения като ляво - дясно. А иначе традиционно в България нагласите в масовото съзнание са доминиращо вляво и в центъра. Което, както сме били свидетели, изобщо не изключва ситуативно масово гласуване за самотитуловалите се като десни формации. За съжаление все още подкрепата за автентично дясно в европейския смисъл на понятието е твърде дефицитна.

- Обществото очаква от Реформаторския блок да се появи силна дясна формация. Вместо това там отново има скандали, люспене, и то заради бъдещото редене на листите. Не станаха ли реформаторите поредното разочарование?
- Много ми се иска Реформаторският блок да не е поредното разочарование. За целта обаче те трябва да станат на първо място искрени, да се отърсят от всякакви сметки и сметкаджийство, да зарежат тъпоумната морализаторска поза и да се превърнат в истински политици, т.е. в хора, които чрез явно декларирани икономически интереси и идеи да се борят за благоденствието на българите. Превъзпитанието нека оставят на семейството и училището. Патосът им сега би имал практическа стойност само ако не бяха онемели по времето на Борисов. Впрочем тази им немота още кънти и сега, независимо че тогава бе от страх, а сега е от сметка.

- Националистите настъпват. Компроматите със снимките на Сидеров могат ли да разклатят значително доверието в него и да променят разстановката на силите при тях? Битката там е между „Атака“ и НФСБ.
- Показателят „национализъм“ за съжаление май е единственият, по който покриваме средноевропейската норма. А тя е 10-15%, тук устойчиво регистрираме 13%. В този факт обаче няма нищо успокоително. Национализмът у нас расте освен върху традиционни социално-психологически и исторически предпоставки, така и върху дефицит на патриотизъм в момента в страната, безспорно свързан и с разпадащата ни се държавност. Затова най-ефикасното оръжие срещу национализма би било оръжието на националното самочувствие, оръжието на укрепващата държавност.

- Цецка Цачева ли е гарантът за новия имидж на ГЕРБ? Борисов май намери елегантен начин да отстрани Цветанов като свой заместник в парламентарната група и заложи на бившата шефка на Народното събрание.
- Не съществува елегантен начин Борисов да се самоотстрани и няма смисъл да гадаем и да търсим под вола теле. Той сам си го призна - слага Цачева, защото не му се ходи в парламента, щял да умре там. Защо ли? Защото всяко влизане в тази сграда за него действително е смърт - ясно му напомня, че не е на власт.

- Има ли въобще логика да очакваме завой и нов курс на ГЕРБ от революция към парламентаризъм?
- Няма такава логика. Прекалено добро, за да е вярно - казват англичаните…

- ГЕРБ бе напуснат от свои депутати, което даде повод за коментари, че БСП и ДПС вече нямат нужда от патерицата „Атака“. Така ли е?
- Напускането им е само знак за началото на края. „Атака“ обаче ще остане потребна на това управление чак до момента, ако такъв изобщо настъпи, на напускане поне на още десетина от ГЕРБ. Или и от „Атака“…

- Бареков ще прави коалиция, като заканата му е да измести реформаторите с широк центристки съюз. Какви шансове има и възможно ли е това да стане на фона на тоталния разпад на партийните съюзи?
- Само сляп човек не би видял шансовете на Бареков. Разбира се, едно е да имаш шанс, друго е да го реализираш. След царя центристкото пространство е свободно у нас, а то традиционно е голямо. Ако г-жа Кунева бе играла за центъра, не просто щеше да е в парламента, но би имала и решаваща роля. Ако е вярно, че и лявото, и дясното с цялата условност на тези понятия у нас са значително компрометирани, то центърът е в действителност в по-благоприятна ситуация.

- В БСП също ври и кипи, макар и под юргана, както се казва. Там битката на лобита е повече тайна, отколкото явна. До какви ядове може да доведат някои тихи войни като плановете за атомната енергетика?
- Проблемът при БСП не е в ядрената енергетика, а дали ще се яви единна на евроизборите.

- Какво имате предвид?
- Има известно напрежение около Георги Първанов. Възможно е да се появи отделна листа за евроизборите на формация, създадена около бившия ни държавен глава. Но уточнявам, това е само хипотеза.

- Доколко едни предсрочни избори могат да ограничат напрежението и да променят разстановката на силите?
- Масовото съзнание е сериозно раздвоено по въпроса за предсрочните избори, обществото е единно само в степента си на тревожност. Не е сериозно да се твърди, че сами по себе си едни нови избори винаги са полезни. Най-добре е нови избори да се провеждат, когато обществото е достигнало нова степен на зрялост. Но това е утопично. А колкото до настоящия момент, бързи нови избори ще удовлетворят само лични амбиции. И съответно обществото ни няма да спечели от тях.

- Но един бъдещ вот се очертава да мине при не много висока избирателна активност, което пак заплашва мнозина да се почувстват непредставени в парламента. Каква е причината, може би не виждат своята партия?
- Опасността от слаба активност е реална, видяхме го и във Варна през лятото. Решението обаче не е по посока на задължителното гласуване. Това е като да въведем задължителен брак, за да укрепим семейството. Опити са правени, но те винаги са за сметка на свободата.

- Кои са истинските опасности, които се задават пред страната ни оттук нататък?
- За общество, обединено около своите приоритети, опасности няма. И обратно, разединената нация и разградената държава са изправени пред толкова опасности, че телефонният указател би ни се сторил кратък. Ако трябва да сведем приоритетите ни до три, то бих посочил демографската криза, условията за малък и среден бизнес и съдебната система.
Три са и думите, които ни делят от успеха: само заедно можем. Нека останем различни, но различни въз основа на една базова съвместност и съпричастност. Нека яростно спорим и критикуваме, но в крайна сметка да градим, а не да рушим. Знам, че подобни думи са пожелания. Позволявам си ги само защото идват светли празници, идва нов шанс за по-добро.

Интервю на Мариела БАЛЕВА 

Източник: http://pressadaily.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини