Депутати от последните три парламента са единодушни, че да станеш независим народен представител е вид бизнес. Да напуснеш групата си в ключов момент за парламента е ударна, краткосрочна инвестиция. Вземаш едни пари или друг вид услуга с ясната мисъл, че след края на мандата излизаш от политиката. Принципът е - печелят най-много първите. Не защото са най-смели, а защото са най-нужни за решаване на различни политически казуси. В 40-ото народно събрание имаше общо 64 независими в различни периоди от време, някои по-късно са сформирали нови групи. А в миналия парламент независимите бяха 27. Замира ли този бизнес, след като миналата година беше спряно кранчето на субсидията, която следваше депутата? Не, просто
сделката е друга
На практика с поправката „Манолова&Стоилов“ от юли т.г. се спря възможността отцепниците да получават в плик всеки месец парите от държавната субсидия. Те ще остават в касичката на партията, от която са избрани. Ако тази поправка не беше факт, ГЕРБ щеше да загуби догодина по 10 211 лв. месечно за всеки, напуснал групата им (при субсидия от 11 лв. на глас). Това прави 122 542 лв. годишно. Депутати размишляват, че при новата ситуация пазарлъците ще се правят на твърдо. За година, две или три напред, колкото остават до края на редовния мандат. Това означава, че теоретично до края на мандата мизата за един независим депутат би трябвало да е около 400 000 лв. По правило независимите винаги отричат да са взели пари за каквато и да е политическа услуга. Обикновено те предварително са си измислили
железни мотиви
Най-често стрелите са насочени към лидера и лошото ръководство на групата. Бившите им съпартийци обаче винаги ги упрекват, че са се продали. Така стана с групата на „Атака“ в миналия парламент, когато вкупом обвиниха Волен Сидеров за записни заповеди, с които ги държал в подчинение. Когато Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев обявиха, че стават независими, обясниха, че „не искат, когато се каже патриот и националист, да се мисли за "идиот, лумпен, някой, който само се бие". Така се случва и сега с двамата отцепници от групата на Борисов, които твърдят, че си тръгват заради лошото ръководство и фелдфебелския стил на управление.
Кога се появява пазарът
за депутати? Обикновено това се случва, когато мнозинството е крехко или не достигат гласове. В миналия парламент ГЕРБ имаше 117 депутати, но нито веднъж не усети дискомфорт при прокарване на политиките си в пленарната зала. Винаги си намираха патерици. Нужни им бяха поне 4-5. Отначало Сидеров крепеше и хвалеше Борисов, но изведнъж шестима от хората му напуснаха и се пришиха с „декларации за принадлежност“ към ГЕРБ. Срещу осигуряване на кворума получаваха месечния пай от субсидията си на ръка. Групата на РЗС пък беше разпадната, за да се превърне в
резервна „банка кадри“
пак на ГЕРБ. Сидеров беше елиминиран от Борисов като „златен пръст“ при гласуването. Според слухове, които никой не потвърждава, защото това са най-задкулисните занимания, този ход е поевтинил със стотици левове месечната издръжка на „патерицата на властта“, защото по-рано ГЕРБ давал и от своята субсидия, за да си купи „мнозинство в залата“. Депутати са категорични, че Борисов и Цветанов плащат твърде висока цена сега, тъй като националистът имал да им отмъщава.
Лъчезар Иванов с предателство стана народен представител на ГЕРБ
Бившият шеф на здравната комисия в 41-вия парламент НС Лъчезар Иванов, по-известен като ГЕРБ-ера от групата „Верту“, пръв даде тон с отцепване от групата си по време на 40-ото НС. Той беше царски депутат, но на 2 март 2007 г. демонстративно подкрепи вота на недоверие срещу кабинета, въпреки че от НДСВ гласуваха против. „Оттук нататък като независим депутат ще работя за хората и за сдружение ГЕРБ“, обяви тогава Иванов, който по-късно се забърка в редица лобистки скандали. Тогава журналистите го попитаха не е ли редно да напусне парламента, след като не е съгласен с поведението на парламентарната си група, но Иванов заяви, че няма никакво намерение да постъпи така. Днес той е сред тези, които осъждат колегите си отцепници и ги зоват да напуснат парламента, а не само групата.
Марков и Танчев тежат повече от „Атака“ вече
Независимите Георги Марков и Светлин Танчев вече имат по-голяма политическа тежест от цялата група на „Атака“. Те стават най-важните балансьори в парламента. В същото време дори Сидеров да направи завой в отношенията си с ГЕРБ, двете групи не могат да съберат достатъчно гласове дори за да гласуват вот на недоверие към кабинета, защото събират общо 118 гласа, с три по-малко.
Десните и царистите чупят рекордите по роене
Няма парламент в най-новата история на България, който да е пощаден от роене, разцепления и прекрояване. Модата на независимите депутати преживя разцвет, след като по идея на ГЕРБ парламентарният правилник бе променен и отделилите се от групите си народни представители загубиха правото да се вливат в други или да правят нови. До гласуването на поправката хит бяха новите парламентарни групи, тук-там оставаха, разбира се, и независими избраници.
Предвестник на голямото номадство бе разривът в СДС в края на Великото народно събрание, когато 39 избраници напуснаха НС, част от тях обявиха гладна стачка и не подписаха новата конституция. Те се обявиха за СДС движение, взеха синята бюлетина и спечелиха изборите за 36-ия парламент. Но управляваха кратко, а не завинаги, както се заканиха. Участие в свалянето на кабинета „Филип Димитров“ взе групата на така наречените сини мравки.
Напрежението в 37-ото народно събрание се засили в залеза на Жан Виденов, когато 12 червени депутати напуснаха групата на БСП - Елена Поптодорова, Филип Боков, Николай Камов... През февруари 1997 г. те основаха партия Евролевица. 37-ият парламент се запомни още с роенете на Жорж-Ганчевия Бизнес блок, както и с напускането на ПГ на левицата на шефа на БСП-София Александър Маринов. Не липсваха митарства и в 38-ото народно събрание, където ОДС имаше желязно мнозинство. Дълго време разделението жилеше останалите групи - този път се разцепи Евролевицата, а част от депутатите й създадоха по-късно движение „Социалдемократи“. Най-силно бе ехото от бунта на Христо Бисеров, който през 2000 г. поиска оставката на Иван Костов. В началото на 2001-ва Бисеров направи своя ПГ „За диалог и партньорство“.
Десните биха били рекордьори в роенето, ако не бе силната конкуренция на царистите. Вирусът порази тежко царската парламентарна група още в 39-ото НС. То започна работа със 120 жълти депутати и приключи с едва 97. Първо бе създадена групата НИЕ, а в края на мандата и „Новото време“. Така коалицията НДСВ-ДПС загуби мнозинство в НС и нововремци станаха партньор в управлението.
Жълтите се разделиха и в следващия парламент, когато 18 депутати обърнаха гръб на царя, а 16 от тях се обединиха в БНД. „Атака“ бе „предадена“ от 10 избраници и опря санитарния минимум от 11 народни представители. От ПГ на ОДС си тръгнаха 11, от ПГ на ДСБ - четирима. ОДС за малко да останат без група, но напусналият Венцислав Върбанов им се притече на помощ, като се върна в сините редици. Равносметката на 40-ото НС бе тежка: то започна със седем групи и нито един независим депутат, а завърши като след дълбок лифтинг - 28 независими и осем групи, като две от тях, БНД и „Напред“, не бяха участвали в парламентарните избори.
Данните сочат, че БСП и ДПС рядко са страдали от политически изневери. Само Осман Октай (39-о НС), Касим Дал и Корман Исмаилов (41-во НС) напуснаха групата на движението. А левицата преглътна Кръстьо Петков и Петър Агов в 39-о НС и Николай Камов (40-ото НС).
Плюсове и минуси
Привидно статутът на независимия депутат го лишава от редица парламентарни облаги. Той вече няма стая, в която може да се подготвя за пленарното заседание или да поиска елементарна канцеларска услуга като ксерокопиране например. Обикновено независимите се заселват в кафенето. Там например дълго време заседаваше групата на Яне Янев в миналия парламент. Нямат парламентарни коли, секретарки. Понякога губят мястото си в постоянните комисии или делегации, не пътуват често в командировки.
Плюс обаче е получаването на т.нар. 2/3 от заплатата в запечатан плик в пълен размер. Когато са част от групата, тези безотчетни средства се дават на ръководството и понякога то задържа определени суми за мероприятия и харчове, преди да ги раздаде на избраниците. Независимите стават много ухажвани и за редица техни забежки от заседания или грешки ръководството е по-склонно да си затваря очите.
