"Партийната субсидия - не колко, а за какво?", коментира "Сега". Решението на БСП да намали партийните субсидии с 10% е точно толкова фарисейско и лицемерно, колкото идеята й дарения за партиите да правят само физически лица, уж за да се скъса връзката им с бизнеса, а всъщност, за да я скрие. От една страна, символичният жест ще й позволи да се бие в гърдите как, видите ли, е изпълнила предизборното си обещание. От друга - намалението няма да се отрази съществено върху партийните портфейли.
Общата субсидия за извънпарламентарните партии в момента е 5,8 млн. лв. срещу 32,2 млн. лв. за тези в Народното събрание. Не е важен толкова размерът, а за какво да се харчат държавните субсидии. И доколко е позволено парите от държавата да се ползват от партиите за дарения на бедстващи хора в предизборна ситуация?
"Намаляването на субсидиите следва европейския модел", посочва в интервю за "Монитор" Жельо Бойчев, депутат от "Коалиция за България". И обяснява: "В Закона за държавния бюджет определяме само размера, а разговорът за това как и по какъв начин е системата за финансиране, трябва да стане в Закона за политическите партии. В момента не е добре да се смесват двете теми и е необходимо да се постигне обществено съгласие, което в момента ми се струва много трудно.
В Закона за политическите партии е добре да се преосмислят необходимите изисквания към формациите, които получават субсидии от държавата, за начина, по който се харчат тези пари. Според мен би трябвало и да се завишат малко критериите, защото някои партии се явяват на избори, минават 1% и печелят субсидии за четири години. Това може да бъде обвързано с участие в други избори и регионално представителство. Колкото до тези, които подскачат заради въпроса със субсидиите, нищо не им пречи да декларират, че ще ги върнат."
"Следизборни алтернативи", коментира в "Дневник" Даниел Смилов, политолог. Той прогнозира, че предсрочните избори могат да доведат до следните парламентарни мнозинства. Дясно-центристко: Към момента това би било мнозинство ГЕРБ-РБ, вероятно с превес на ГЕРБ, но една предизборна кампания може и да промени съотношението на силите.
Ляво-центристко: Около една пета от хората предпочитат управленски формат от БСП-ДПС. Това мнозинство ще има нов, безспорен мандат за управление и ще е достатъчно легитимно, за да се ангажира с дългосрочни политики. Мнозинство "голяма коалиция": Малко повече от една шеста от хората предпочитат такъв вариант на следизборно управление.
Странни мнозинства и коалиции: Теоретично възможни са и коалиции, които на практика никой не иска. БСП-ДПС-"Атака"; БСП-ДПС-Бареков; ГЕРБ-"Атака"; ГЕРБ-НФСБ... Предсрочните избори биха потвърдили провала на сегашната такава коалиция, обаче, и биха направили нова подобна по-малко вероятна.
"Наследството на комунизма е генератор на ксенофобия", казва в интервю за "24 часа" проф. Ивайло Знеполски, философ, културолог, изкуствовед. Той припомня, че почти половин век българското общество беше изолирано от света, непристъпните граници го опаковаха в нещо като пашкул и му внушаваха, че тези отвън са врагове и ни желаят злото. Общуването с чужденци от другия край на желязната завеса беше не само укорително, но и преследвано.
Недоверието към другия се превърна в рефлекс за самосъхранение и оцеляване. Тези ксенофобски настроения имаха идеологическа основа. Наследството на комунизма не е просто ниска по стандартите на демократичната традиция политическа култура, а направо вредна в качеството й на генератор на ксенофобия.
