Протестиращите пред Народното събрание може и да не съборят правителството, но няколко тютюневи фирми са в състояние да го направят. Ако Родопите пламнат от бунтове, управляващите няма да се отърват само с министерски оставки, заканват се в село Дрангово. То е на километър и половина от границата с Гърция и е от малкото с коренно българско население. Избирателите се поделят почти поравно между ГЕРБ и ДПС, а БСП е едва трета по сила партия, въпреки че родът на сегашния областен управител на Кърджали е от Дрангово и това е повод за разцвет на местния патриотизъм.
„Аз тютюна съм го оставил. Не за друго, а защото ми омръзна да ни лъжат. Работата е много, цялото семейство му робува, а накрая, като те ударят в цените, не можеш да си покриеш и разходите“, казва Кяшиф Юсуфов. Името му е турско-арабско, но той си е българин и поназнайва само десетина думи на турски. Пенсионирал се е като миньор в ГОРУБСО и сега може да издържа семейството си. Не така стои проблемът с осемдесетте семейства от Дрангово, които разчитат само на тютюна, за да се изхранват. „Хората са изнервени. Досега на три пъти обявяваха дата за начало на изкупната кампания и се отмятаха. Говорихме с експертите на тютюневите фирми - вдигат рамене. Никой нищо не знае. Идва Нова година, хората трябва да плащат осигуровки, затънали са в борчове, но кога ще вземат парите, не се знае“, разказва Ваня Димитрова, кмет на селото. В Дрангово са пробвали да се откъснат от тютюна - през това лято близо половината от нивите са били засети с червена капия, но прекупвачите ударили лошо надеждите на местните за добра печалба. „Изкупуваха пипера по 45 стотинки килограма. На пазара в Кърджали вървеше за лев-лев и двайсет, а тук нищо не дадоха. Отделното че капията иска поливане, а при нас няма много вода. И сега хората чакат на тютюна“, обяснява Ваня.
„Хората са изнервени и всеки момент ще тръгнат на протести“, казва и кметът на близкото село Бенковски Мюмюн Бекир. Селото е второто по големина в община Кирково - най-големият производител на ориенталски тютюни в страната. Тук също се опитват да намерят алтернатива на тази култура, но засега без особен успех. Проблемът е, че в планината няма много обработваеми площи, а тютюнът си остава единственият алтернативен поминък, който дава висок доход от малкото неплодородни ниви. Въпреки че през последните години отливът от отглеждането му е значителен, той продължава да е основен източник за препитание на семействата в общината.
„При нас работят основно шест тютюневи фирми. Преди два месеца експертите им минаха и раздадоха чуловете и кашоните. Хората се подлъгаха, развалиха низите и пастелираха тютюна. Сега седи и може да мухляса. Тогава ще вземат наполовина от парите, които очакват, а част от продукцията направо ще трябва да се изхвърли“, обяснява Мюмюн Бекир. Той е провел срещи с представителите на търговските фирми, но никой не се ангажирал с дата за начало на изкупуването. „Хората вече подозират, че го правят нарочно, за да свалят цените. Обещаха да са по-високи в сравнение с миналата година, а сега говорят съвсем друго“, казва кметът на Бенковски.
„Ако тютюнът ми мухляса, ще трябва да го чистя лист по лист. Това е тон и половина - как се прави това нещо“, ядосва се Фахри Юсуф от село Мъженци. Той е най-големият производител на тютюн в селото. 28 години само това е работил, но му трябват още две години за пенсия. „Хем работим, хем гладуваме. От две години не съм се осигурявал, плащам си само здравните вноски. Имам херния и трябва да се оперирам. Миналата година започнах да виждам лошо с едното око. Сега и другото ме остави. Ходих на преглед - трябвало да се оперират. Искат ми по 600 лева за око. Отделно и за хернията - това са близо три хиляди лева. Откъде да ги взема“, ядосва се Фахри. През това лято той е събрал тон и половина ориенталски тютюн. През миналата година са изкупили реколтата му средно по 7 лева и 20 стотинки за килограм. Затова сега очаква да вземе около 10 хиляди лева. Пресмята, че разходите му са почти наполовина от тази сума. В семейството са четирима възрастни и едно дете - шестгодишната му внучка. Работи само снахата - в близкия шивашки цех, и получава по 350 лева на месец за 12-часов работен ден. С петте хиляди лева от тютюна семейството ще трябва да се издържа цяла година. А това са под сто лева на човек месечно - в пъти под официалния праг на бедността у нас.
Забавянето на изкупната кампания е загадка за местните
Доскоро се е говорело, че търсенето ще е голямо и цените ще растат. Но засега се получава точно обратното - никой не иска тютюна. Производителите в Бенковски подозират фирмите, че ще прибягнат до стара практика - да изчакат, докато местните започнат да изнемогват, и така да ги принудят да приемат значително по-ниски цени от обещаните.
„Ако има протести, аз ще съм първият“, казва Фахри. Той помни много добре как през 1994-та искрата на тютюневите бунтове се запали точно в Бенковски и пожарът обхвана целите Родопи. Проблемът сега е, че тогавашните стачни комитети и съюзи на тютюнопроизводителите постепенно се разпаднаха и в момента няма ясно изразени водачи. Според стопаните Националната асоциация на тютюнопроизводителите се приема като тясно свързана с ГЕРБ и затова те гледат с подозрение на всяка нейна инициатива. В Бенковски обаче знаят, че бунтът често сам ражда водачите си, и си спомнят за Мехмед Дикме, изстрелян от протестите в Ардино до креслото на земеделски министър. „Засега разчитаме само на националните доплащания за тютюна. Докато имаше държавни премии, даваха по 4,60 лева за килограм. Сега плащат по 2,20 лева, но пак е нещо“, обяснява Фахри Юсюф. Националните доплащания обаче не водят до засилване на интереса към отглеждане на тютюн. Официалната статистика сочи, че в област Кърджали регистрираните производители са намалели от 20 116 преди осем години до 6132 през тази.
„Никой не иска вече тютюн. А който го гледа, го прави по принуда - няма откъде другаде да чака“, казва 80-годишният Ахмед Сапунджиев от Дрангово.
