Това от сърце желаят 65% от българите - толкова са те според придворната на Станишев и БСП социологическа агенция "Галъп-България", докато независимата "Алфа Рисърч" дава даже 80%. "Искат, ама няма!", казва Орешарски. И се инати - като за световно.

Заедно със Станишев, заедно с Местан! И притискан от тях! Даже напоследък - със започването на студовете, падането на снега и редуцирането на протестиращите - тримцата подават сигнали, че оставката е още по-далече. Първо "преговаряха" за май догодина, сега се пазарят за есента на 2014-та. Самият Орешарски също се освести. Започна да се появява по-честичко по телевизиите, устата му спря да съхне, по-рядко гъгни, а започна чат-пат и да се усмихва. Както обаче той си знае - лукаво!

При все това, правителството му е пътник! Колкото и да се усмихва, колкото и кураж да получава от пленарната зала, Орешарски си отива! Не толкова поради протестите и поради морала, колкото заради... БЕЖАНЦИТЕ. Това, което 160 дни не успяват да постигнат хората с "Оставка!"-та, клетите и бити-недобити сирийци, барабар с пишман-бежанците от Африка, ще сторят! Защото, ако снегът е противопоказен за протестиращите, за хората от временните лагери и студените общи спални, за празните им стомаси и настиналите им деца - снегът е основание за протести. Даже бунтове. Това я чака крехката българска изпълнителна власт. И колкото по-дълго

Орешарски се ослушва и се мае, толкова по-близо е понеделникът на оставката му!

Бежанците здраво клатят кабинета. Не само заради снега и зимата. Четири месеца Орешарски зариваше глава в пясъка и се държеше като премиер на Швейцария. Сякаш бежанците ги няма, а ако проблем с тях има, то той ще се саморазреши! Още по-виновен е прекият отговорник за бежанците Йовчев. По примера на началника си, през тези четири-пет месеца полицай №1 малтретираше хората зад загражденията в центъра на София, хвърляше срещу тях все повече преторианци на властта, но пръста си не помръдна, за да спре налитащата вълна от трансгранични нарушители на границата. Сега сме - олеле!

Набързо си уми ръцете с бежанците и пишман министърът на външните работи Вигенин.

След дълги кандърми отиде в Турция да попита защо е безконтрална общата ни, но никой не чу и думичка какво е постигнал. Нека се досетим - нищо! Хората с вързопите не само, че не намаляха, но се удвоиха.

Пълният провал на България с бежанците се допълва още:

а) От все по-свирепия студ, който очакват синоптиците през тази зима. Щяла да бъде свирепа и нетипично дълга, чак до май;

б) От антибежанските бунтовете по места. Телиш е флагманът, и който си мисли, че занапред примерът му няма да последват и другите кандидат-лагерни селища, тежко се лъже. Йовчев - най-вече! Единственото им спасение е София - кой знае защо в столицата бойкот по темата няма. И тук човек някак си се пита - дали пък наистина не става дума за морал, както вече месеци ни убеждават и ранобудните студенти, и "безделниците от жълтите павета"!

Накрая най-страшното - за Орешарски и властта. "Атака" и Сидеров най-после дават на заден. В изказванията на лидера вече се промъкват и думи за оставка. Ако БСП и ДПС не подкрепят националистите в искането им бежанците да се експулсират - повсеместно и безапелационно - то кворумът на парламента силно е разклатен!

Станишев е на кръстопът. Личи му по треперенето на ръцете и гласа. Въпрос на дни е разривът му с "Атака". Още повече, че рейтингът на Сидеровата партия тръгна нагоре.

Заради твърдостта й по темата с бежанците. Друг въпрос е къде й е моралът. Същият морал, за който "безделниците" от жълтите павета протестират вече шести месец!

Моралът и на ранобудните студенти, за които жертват, може би, кариерата си!