За 80% от висшистите ползата от вузовете е само дипломата, констатира в. "Сега". От университетите излизат неподготвени за истинския живот кадри. Почти 81% от завършилите инженери, IT специалисти и финансисти признават, че им се налага да се обучават наново още от първия работен ден. За 41% проблемът е, че излизат от университетите без никакви практически умения. 29 процента не откриват връзка между програмите за обучение и реалните изисквания на бизнеса за конкретното работно място, а други 19 на сто не познават техниките и технологиите, използвани в практиката. Шокиращите данни са от изследване на Българската стопанска камара сред специалисти в ключови за икономиката ни дейности.
Докато държавата очаква бизнесът да си поръчва кадри и да плаща за тях, работодателите твърдят, че той и сега финансира обучението, и то на всички висшисти чрез данъците, които плаща.
"Но нека държавата да каже колко пъти е върнала план-прием на университетите заради факта, че той не отговаря на нуждите на икономиката. В България не знаем какви кадри ще са ни необходими в следващите 5-10 г. И не може да се очаква бизнесът да каже това", обясни Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите.
От шети клас - и на работа. Това е един от водещите акценти на в. "24 часа", който представя предложението на КНСБ за задържане на децата в училище. Според президента на КНСБ Пламен Димитров ранното кариерно ориентиране ще задържи повече деца в училище. В момента у нас най-много прекратяват ученето си децата между 5 и 8 клас. Ежедневникът стартира серия от дебати за младежката безработица. Дуалната система включва два дена учене и три дена работа в завод, като учениците получават заплати. Евродепутатът Ивайло Калфин препоръча съчетаването на учене и работа да е в периода 10-12 клас.
МВР се готви да експулсира 1230 чужденци, съобщава "Сега". В момента у нас има 400 души от Алжир, които очакват извеждане, 300 от Афганистан. Организираме чартърен полет за извеждане на иракчани", съобщи вчера по време на кръгла маса на тема "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежища и имиграция" зам. вътрешният министър Васил Маринов. Намеренията на България да изгражда ограда на границата с Турция срещат дипломатически отпор.
"Лекари с денонощни дежурства в лагерите с имигранти", информира по същата тема "Новинар". Смъртният случай в бежанския лагер във "Военна рампа" в столицата разбуни духовете в четвъртък. До няколко дни в интеграционните центрове ще бъдат осигурени постоянни лекарски дежурства, за да не се допускат повече такива инциденти. Това обяви председателят на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев.
"Необходимостта от постоянно присъстващ лекарски екип е належаща", допълни комендант Джурелов от лагера във "Военна рампа". "Лошите условия са следствие на пренаселването на бежанския лагер, в който има 840 души, при капацитет от 500", обясни той.
"БСП отчаяно търси начин да забрави за орязването на партийната субсидия", коментира "Сега". След като преди месеци левите обещаха партийните субсидии да бъдат намалени, сега те търсят елегантен начин да се откажат. Намаляването на сегашната сума от 12 лв. на действителен глас от последните избори може да стане единствено чрез промяна в бюджета за следващата година. Социалистите се оправдават с нежеланието на ДПС да се намалят парите. Зам.-шефът на движението Йордан Цонев не крие, че промяна няма да има, но всъщност и в редиците на БСП няма съгласие по темата.
"Дума" представя своята позиция в материала: "Субсидия срещу олигарси". "Обикновеният гражданин не е длъжен да издържа шепа самозабравили се партийци, милиони, похарчени за реклама и коктейли, вместо за здраве, образование и инфраструктура", това са най-честите аргументи срещу държавното подпомагане на партиите. Противоположната теза е, че ако партиите не получават пари от държавата, биват обречени на вечна и безпардонна зависимост от бизнесмени. Няма как да се бориш едновременно срещу субсидиите и против олигархията. Всяка партия може да си намери пари, било то и чрез куфарчета под масата. Който плаща - поръчва музиката. Въпросът не е дали да има държавна субсидия, а по-скоро как да се формира тя. Още по-важно е да се следи дали финансирането се използва по предназначение.
Тайна сбирка на властта за еврофондове и леки рокади се е състояла вчера, твърди "24 часа". Инициативата е на премиера Пламен Орешарски. Основният въпрос, разглеждан на срещата вчера, е бил проблемът със заплахата от стопиране на еврофондовете. Позицията на правителството е категорична - че сега Орешарски плаща еврогреховете на Борисов.
