Всеки четвърти хасковлия би напуснал града си и областта, ако има възможност. Това сочи проучването на Института за пазарна икономика „Регионални профили: показатели за развитие“. Разработката, чиито данни излязоха преди пет дни, е тригодишна и обхваща периода от 2009 г. до 2012 година.

В изследването област Хасково е описана като сравнително слабо икономически развита.

Според експертните заключения ударът на кризата в региона е усетен най-силно през 2009-2010 г. , когато е регистриран и най-сериозния спад в заетостта и в нарастване на безработицата.

Данните от изследването показват, че проблемите на об-ластта се коренят в икономиката, тъй като нейното развитие е определящо за заетостта и доходите, а оттам и за удовлетвореността на хората и качеството на социалната среда. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Хасково е традиционно на ниски за страната нива, като разликата със столицата София е почти четири пъти.

През 2010 г. за първи път през последното десетилетие икономиката на Кърджали изпреварва тази на Хасково по БВП на глава от населението, сочи още проучването.

Данните за инвестициите и за усвоените европейски средства през последната година също разкриват проблеми, но и някои положителни тенденции. През 2009 и през 2010 г. инвестициите в областта са сред най-ниските в страната. През 2011 г. има известно нарастване, но местната икономика определено се нуждае от повече инвестиции с фокус върху привличането на чуждестранни инвеститори.

Местните данъци и такси в общините в Хасковска област са сравнително високи, конкретно данъците върху недвижимите имоти и таксите за битовите отпадъци. Местните данъци в областния център Хасково са сред най-високите спрямо другите областни градове в страната. На фона на сравнително високите нива на налозите нивото на корупция в областта е оценено изключително високо. Фокусът при оценката на корупцията попада върху работата на общинските власти, като най-често се споменава „промяна на местните регулации и наредби в услуга на определени бизнес интереси”, е заключението на анализаторите.

Събраните данни сочат още, че през 2010 г. всеки втори в областта се е поставял в графата “с материални лишения”, като е изпитал трудности да посрещне основни нужди. Относителният дял на бедните е около 17%, или всеки пети е попадал под линията на бедността.

Все пак сред черните краски светлината в тунела на проучването за удовлетвореност от живота на гражданите в Хасковско стъпва основно на образованието, здравето, социалния живот и жилищните условия.

Целия анализ на ИПИ можете да видите тук.