В Хасково започнаха да поддържат достижението на световната цивилизация

Може да сме безделници, но не сме без празници. Вчера например имахме цели два. Традиционният ден на сухопътните въоръжени сили, пропуснатия - Световен ден на тоалетните. В България честването на въоръжените сили се счита за далеч по важно за отбелязване, отколкото някакви „задни мисли“. Нещо с което не са били съгласни най-големите милитаристи в човешката история - римляните.

За древните римляни цивилизацията започва и завършва с тоалетната. Не напразно при строежа на един град се правят двете главни улици, форума и канализацията. Останалото може да почака. Няма ли баня и тоалетна, един град не се счита за град, а за варварско поселище. За римляните всички били варвари, с известно изключение за гърците. От тях все пак заимстват думата за тоалетна, макар именно войнствените синове на Ромул да я изпълват със съдържание. Рим е първият град, който строи обществени тоалетни. Заради тях дори пренебрегват чисто военни/и необходими/ съоръжения като крепостните стени. Рим никога не е станал крепост и затова бил лесно превзет от диваците на Аларих през 410 г. Едно от нещата, които готите гледали неразбиращо, били стотиците места за обществено облекчаване. Дори за най-бедния римски гражданин е било въпрос на чест да удовлетвори нуждата на подходящо за целта място.

Ако сте гост в Хасково и ви хване нуждата обаче трудно ще намерите такова място. В града има само 3-4 обществените тоалетни и то само в централната част, с крайни точки зеленчуковия пазар и автогарата. Обществени, но не безплатни. Още римляните казвали, че парите не миришат.
Цените за ползване са от 30 ст до лев, като това горе долу съответства на съответната поддръжка.

Тоалетна си има и всяко питейно заведение/или поне би трябвало/. Типично хасковски феномен обаче е тя да е заключена. Влиза се само при поискване на ключа от бара и се проверява дали си клиент. Впрочем заключени тоалетни са характерни и за много обществени институции. Презумпцията е, че са за работещите там. В цялата сграда на областна администрация с поне 15 държавни служби в нея, няма тоалетна за посетителите. Не се забелязва такава и в общината. В Поликлиниките пък има едва по една тоалетна за пациенти, макар наличието на женски консултации например да събира много бременни, които често имат нужда от санитарен възел. Както и останалите пациенти впрочем.

Поне училищата са перфектни, с излъскани до блясък клозети. Няма и как да бъде различно, след като за някои бяха похарчени по 100 хил лв. Горе долу толкава излезе ремонта на санитарните възли в ОУ „Иван Рилски“ например. Контрапункт в характерната градска среда е обществена тоалетна в многолюдния хасковски квартал Република.

Понеже в България всички са граждани/ или поне се обиждат на селяни/ любопитна е съдбата на тоалетната по селата. Там изтънчената френска дума си е побългарена до нашенския нужник. Някои приличат на къщата на ужасите/от най-миризливите/, а в други човек трябва да се прекръсти за да влезе/сн. 5 и 7/

Близо 2,5 млрд. души по света чакат за тоалетна, защото нямат достъп до нея. Надписът на студентските тоалетни в общежитията е абсолютно верен, поне според данните на Световната организация на тоалетните/има и такава !/. Именно тя е учредила световния ден на своя конференция в Сингапур през 2002 година.

Г.Христов

Не винаги е било така

На пазара тоалетната еволюира от кенеф до тоалетна. Прилична

Санитарните възли в училищата са като аптеки. За 100 хиляди

По селата няма тоалетни, а нужници

Такива/че и по-зле/ има и в града- кв. Република

Прекръсти се за да влезеш-село Узунджово