Учени от Австрия и Русия определиха ролята и мястото на България в Средновековна Европа и отчетоха, че ако не беше българската книжовна продукция и дело на учениците на Кирил и Методий, сега Европа нямаше да бъде същата. С превода на Светите книги на говорим народен език и със защитаването на правото му на съществуване, редом с латински, гръцки и еврейски, Кирил и Методий са изпреварвали с близо пет века реформацията в богослужението, литературата и културата на Средновековна Европа. Дейността на учениците на светите братя Кирил и Методий и техните последователи в България е непосредствено продължение на Великоморавската мисия. Неслучайно учениците им идват тъкмо в България, за да намерят политическата структура, необходима за утвърждаване на това дело.

Известният изследовател на старобългарска литература проф. Игор Калиганов подчерта, че българите имат повод за гордост, защото след краха на Великоморавската мисия учениците на светите братя Кирил и Методий идват тъкмо в България, за да развият своето книжовно дело и според него българите сме богоизбран народ.

Учените от Австрия също подчертават, че създаването на азбуката влиза в модела на т. нар. Трети път. Българите създават нова църква, те имат солидна държава и собствен цар. “С пълно право можем да кажем, че в основата на новия език ляга солунският диалект и това е старобългарски. В това отношение няма никакви спорове, а дори и да има, противниците на тази теза не разполагат със солидни аргументи.

В България по времето на Борис и Симеон се създават огромно количество нови преводи, а всичко това по-късно преминава в Русия, Сърбия, оттам в Хърватия.

Разпространението на литературното дело на Първото българско царство означава нещо особено - получателите на това дело след това създават на тази основа своя собствена литература”, обобщава проф. д-р Хайнц Миклас, декан на катедрата по славистика на Виенския университет.