„Гражданското недоволство и протестите в много градове изиграха своята роля. Сред вносителите на поправките в закона за вероизповеданията вече има нагласа текстовете да бъдат променени. Изрично ще бъде записано, че ще се възстановява собствеността само на тези храмове, които са действащи. Паметниците на културата, в които не се извършва религиозна дейност, ще останат собственост на общините или на държавата, както досега“. Това заяви за Haskovo.net депутатът Пламен Славов, председател на парламентарната комисия по вероизповедание и парламентарна етика.

Това лято Комисията одобри поправки в закона, които позволяват на регистрираните вероизповедания да претендират за имоти, принадлежали им преди десетки години. Най-активни в това отношение се оказаха от главното мюфтийство, които още от есента на миналата година предявиха съдебни искове за много имоти. Към момента се водят 86 съдебни дела за собственост. Те са по сега действащия закон. Ако одобрените към този момент поправки в закона влязат в сила, всички тези дела на практика са спечелени, тъй като в тях изрично е записано: "Правото на собственост върху манастири храмове и молитвени домове предназначени за богослужебна дейност заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения. Правото на собственост върху тези обекти не може да бъде придобивано по давност от други субекти, извън посочените в изречение първо".

Тези две изречения, особено второто, взривиха България

Мюфтийството в Пловдив поиска карловската „Куршум джамия“, която не е действала повече от век. Тя се намира на няколкостотин метра от родната къща на Апостола и на едва 50-тина от централния площад „20 юли“. Името е на датата в памет на хилядите изклани карловци през 1877 година, а това време и досега се помни като „Страшното“.

На 9 ноември в града на Левски се проведе величествен митинг-протест срещу решението на Пловдивския окръжен съд „Куршум джамия“ да се предаде на мюфтийството и според техните намерения да се превърне отново в действаща.

Събрани бяха и над 13 000 подписа. Сред тях е и парафът на самият Пламен Славов. Той е роден и израснал в Карлово. „Аз и цялото ми семейство се подписахме в подкрепа на искането „Куршум джамия“ да остане общинска“, заяви за Haskovo.net Славов. Карловци обявиха, че битката им е за запазване на националното достойнство.

Бунтове избухнаха и в други градове

Стара Загора настръхна срещу връщането на „Ески джамия“, превърната в музей на религиите, на мюфтийството. Драстичен е случаят в Самоков, където общината се съди с мюсюлманското вероизповедание за „Байракли джамия“. Сградата е била построена и изписана от българи, самоковци и никога не е функционирала като молитвен храм. Другият парадокс е, че в Самоков няма мюсюлмани.

Мюфтийството обаче си иска имотите

 Кметът на Карлово Емил Кабаиванов изпрати отворено писмо до главния мюфтия с апел да се откаже от претенцията за „Курмуш джамия“, за да се съхрани етническия и религиозен мир в града. За отбелязване е, че на митинга на 9 ноември не се чу дори упрек към мюсюлманите в града. Напротив, ораторите подчертаха, че те, както и християните от Карлово, стават жертва на задкулисни игри и нечистоплътни намерения. В Карлово живеят около 500 мюсюлмани и към 20 000 християни. Действащи са две църкви и една джамия. Никой не е лишен от правото да изповядва свободно религията си, нито от молитвен дом за това, подчертаха ораторите на площад „20 юли“.

Главният секретар на главното мюфтийство Ахмед Ахмедов заяви за Haskovo.net, че са получили писмото на карловския градоначалник, но още не са го разгледали и нямат становище. От разговора обаче стана ясно, че вероятността мюфтийството да се откаже от претенциите си, е нищожна.

Приетите това лято от парламентарната комисия промени в закона за вероизповеданията някак странно съвпаднаха с решение на Софийския градски съд от 5 юни, с което главното мюфтийство се признава за правоприемник на мюсюлманските общности. По този начин ислямът може да претендира за около 1500 вакъфски имота в цялата страна. А според поправките в закона – и да ги получи веднага. Става дума за апетитни имоти в десетки градове, повечето в центровете им. Повече от странно е, че съдебната претенция на главното мюфтийство е внесена преди 10 години, през 2003 година, но досега не е била разглеждана. 

Дали това са обикновени съвпадения, или добре замислена схема?

Според заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки „възстановяването на джамии в Кюстендил, Дупница, Благоевград и Гоце Делчев, говори за "затваряне на кръга на ислямската дъга, правеща връзка с Косово, минаваща през Струма и Места и отиваща към Турция.

Този закон е на границата на националното предателство и ще доведе до много широко и много голямо разделение в обществото“, смята Джамбазки. Той обаче не е съвсем прав за „дъгата“, защото вече не става дума само за Кюстендил, Дупница, Благоевград и Гоце Делчев, а за цялата страна, а това вече не е „дъга“, а цял огромен обръч.

Събуждането на джамиите от османско време обаче наистина може да раздели опасно обществото

Идеята да се възстановят храмове, действали преди векове, и то по нашите земи, с многопластовата си история, може да предизвика истинска национална катастрофа. Фактът, че много джамии са били строени върху разрушени църкви, а много християнски храмове пък са издигнати на местата на древни езически светилища, бе пародиран убийствено от Христо Бойчев. Известният драматург обяви, че създава „Обединени езически вероизповедания“, с тях на практика може да претендира за почти всички храмове в страната. Ако започнем да връщаме назад лентата на историята, просто палим един много къс фитил на бурето с барут.

На площада в Карлово бе издигнат един плакат: „Изклахте половината Карлово. Забравихте ли?“ Това е един много опасен плакат. Но ако политиците не се вземат спешно в ръце и не осъзнаят, че си играят с огъня, плакати, подобни на този, ще се множат. И ще бъдат много по-агресивни от него.

А ако прекрачим тази тънка граница, плакатите ще са последният ни проблем.

Тодор Кръшков