Парламентът прие на първо четене промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Със тях се регламентира осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск ще се осъществява на територията на цялата страна от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите(НАП). Контролът ще обхваща движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на трета страна.

Фискалният контрол няма да се прилага по отношение на стоките под митнически режим - горива, алкохол, цигари.

Списъкът на стоките с висок фискален риск ще бъде утвърждаван със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Приетите на първо четене промени уреждат правомощията на органите по приходите, които ще осъществяват фискалния контрол. Те ще имат право да спират транспортни средства на фискални контролни пунктове; да изискват и извършват проверка на документите, придружаващи стоката; да извършват проверка и оглед на превозваната стока; да изискват представянето на документ за самоличност от водача на транспортното средство; да изискват от водача на транспортното средство да декларира данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя и за мястото, датата и часа на получаване на стоката; да поставят и отстраняват технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката и др.

Законопроектът урежда подробно процедурите по извършване на фискален контрол, задълженията за лицата в производството по фискален контрол, редът за обжалване действията на органите по приходите и др.

Със законопроекта се предлагат и промени, свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Създава се правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер. В този случай задълженията се изключват от системата на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски до момента на настъпване на падежите по разсрочването или отсрочването.