Андрей Райчев (1955 г.) е завършил Софийския университет с научна степен доктор по социология. Бил е директор на Института за изследване на младежта (1988 г.), а по-късно (1990 г.) директор на Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1991 г. става съосновател на „ББСС Галъп Интернешънъл“.

 Какво става с нашата демокрация, г-н Райчев? Такава интелектуална, морална и човешка омраза струи отвсякъде, че човек се чуди какво сме правили през изминалите 24 години. Не деградира ли етиката на българския демократичен процес?

Омразата е само в рамките на елита, не я виждам по този начин сред седемте милиона българи. През 90-те обаче имаше семейства, които се разведоха заради политиката. Поносимостта днес вече е достигнала пределни стойности, само дето още не се удрят. Елитът загива като цяло и усещайки това, се опитва да изтласка другата част, а той да остане. Това, разбира се, е илюзия и е само повърхностната страна на нещата. Дълбоко съм убеден, че България има нужда от мобилизация.

Какво имате предвид?

Необходимо е да изстискаме от себе си повече усилия, трябва да постигнем поне 50 на сто от средната производителност на Европа. Ще се изразя образно - властта (управляващи и опозиция) днес може да държи населението в подчинение само с „шоколади“. Т.е. положението е такова, че България трябва да намали теглото си с още20 кг. Но няма такава диета с шоколади, която да ни спаси. Ако докторите са се скарали помежду си или се ненавиждат и непрекъснато единият дава пет шоколада, а другият шест, нищо няма да излезе.

Реално какво трябва да се направи?

Трябва да намалим броя на болниците и да вкараме поне две-три здравни каси, трябва решително да се разправим с железницата, която само губи пари. Това обаче означава огромно количество хора да останат без транспорт. Трябва значително да намалим вузовете от 50 и кусур на 10 - качеството на нашите студенти e чудовищно. Факт е и друго - необходимо е съкращение на държавния апарат от 700 000 да станат най-много 500 000 души. Всичко това са мобилизации. И като за капак имаме сирийците, които бягат от застигналото ги бедствие. Това изисква още напъване. Така че ненавистта е само в елита - народът не се е поляризирал, хората не са се изпокарали до такава степен.

Как да не са се изпокарали? Ако се разходите из Фейсбук, ще видите какви войни се водят между протестиращите срещу кабинета и противниците на протестите. Всеки се е барикадирал и води позиционна война със свои средства.

Тези, които водят войните, са хора на думите - само десетина процента от населението, т.е. висшистите. Сред тях наистина има голямо напрежение, което се покачва непрекъснато нагоре. Студентите са полусилово движение - има елемент на натиск, но сбиване няма. Проявите на младите хора се използват по най-циничен начин, работят ги и ги приплъзват лесно.

Как се чувствате като един от „комисарите на подмяната“, както ви нарекоха в един списък, който броди из социалните мрежи тези дни?

Този ми е 25-ият списък. Помня първия, а тогава наистина се шокирах. Беше по времето на Виденов и освен това списъкът беше ляв - оказах се сред тези, които подлежат на разстрел. После продължиха да ме слагат в някакви еврейски списъци. Искам обаче да уточня за кой ли път, че не съм евреин по националност. Фактът, че сега в този списък ме слагат с едни от най-уважаваните от мен хора - д-р Николай Михайлов, Петър Волгин, Любослава Русева и Калина Андролова, ми доставя истинско удоволствие.

Подобни списъци не са ли упадък на демократичните ни сетива?

Смятам, че е симптом. Като първата пъпка, когато човек се разболее от едра шарка. Това е симптоматика на гражданския сблъсък. Списъкът е предпоследната крачка преди насилието. След него следва арестът. Авторите му обявиха, че той е направен от техните врагове. Разказват ни смешки, че Станишев и Орешарски са направили списъка - това е комедия! Истината е, че нашите демократи са поразително недемократични. Това им изяде главата още когато СДС беше на власт.

Защо се стигна до това положение, те все пак са бунтари?

Мислил съм защо е така - всъщност те са безплатни бунтари. Такива са само когато не им струва нищо, когато победата им е сигурна. Бунтуват се, защото знаят, че американците ще влязат. Те не са жертвали нищичко. Нито на 10 ноември 1989-а, нито в костовските времена, нито сега. Те са абсолютно сигурни, че можеш да удариш всекиго и да го наречеш „комунист мръсен“, „ченге скапано“ - и той нищо няма да ти направи.

Тогава от какво идва изумлението им?

От това, че левите, включително и аз, след24 г. нямаме комплекса на онова управление. Те ни псуваха - ние навеждахме глави. Сега обаче това не се случва и те озлобяха, побъркаха се, изкрещяха „Долу БКП“, но ние не подвихме опашки.

Защо?

Защото не се чувстваме виновни. Когато Цветанов беше направил система от подслушване, арести и най-вероятно фалшификация на избори, в страната започна процес на демонтиране отгоре. Защо когато имаше политически арести, те не мръднаха? Защото беше опасно. Сега колко му е да кажеш „червени боклуци“ - нищо няма да ти стане. Победата ти е сигурна - ще дойдат американците или някои други и ще кажат: „Браво бе, момче - ето ти една фондация. Каквото искате, ще ви помогнем. Ето ви за плакати, за командировки...“ Да, ама нищо от това сега не се случва. Тези с големите пари не идват да помагат в тържеството срещу комунизма и те истерясват, озлобяват. А противникът им днес не е комплексиран - казва спокойно: „Добре, стачкувайте си.“

Доколко протестите могат да станат реална опасност за властта? Появи се и списък на 609 преподаватели, подписали се в тяхна подкрепа?

Броят на преподавателите е по-голям от броя на студентите, това е доказателство за моята теза. И на тяхно място сериозно бих се замислил. В случая не вождовете са повече от индианците, а шаманите са значително повече от племето, на което шаманстват. Това е безсилие - тези 609 преподаватели можеха да направят нещо, а не само да викат „браво, момчета“. Самозванците са делегитимирани. Освен това 600 от 1800 преподаватели в университета са само една трета. При този силен морален натиск, който те оказват - това говори лошо за тях. Не бива треньорите на отбора да са повече от членовете му.

Управляващите имат ли ход в тази ситуация?

Управляващите не са без ход, но те са без говорител. Има нови министри, а те не са много известни. Не съм им адвокат, но на тяхно място бих сложил говорител, който да обяснява поне всяка седмица какво правят. Това е нужно особено сега, след удара, който получи ДПС със случая „Христо Бисеров“.

Може ли това да промени ситуацията радикално, все пак Бисеров беше много високопоставен, сега накъде?

Знаете ли, случилото се може малко да промени ситуацията в страната - да вдигне напрежението. Хубаво е, че правоохранителните ни органи се занимават с това, че прокуратурата, ДАНС действат независимо. При предишните властимащи съм виждал много обвинения, но главно срещу враговете им. Едно е да арестуваш съветник на опозиционната партия и да влезеш с автомати в дома му - припомням случая с Борислав Гуцанов във Варна, или да подслушваш горнооряховските лекари, които са враждебно настроени към теб седесари. Друго е да повдигнеш такова обвинение срещу зам.-председател на НС и шеф на правната комисия в парламента.

Как разчитате ходовете на ГЕРБ и Бойко Борисов, не се ли забелязва по-скоро липса на идеи сред тях?

Борисов има изключителна интуиция на политическо животно. Той винаги от 2001-ва насам е оценявал ситуацията реалистично. Ще станат 9 месеца, откакто не е на власт, но сега той не преценява правилно нещата. Не разбира, че и революция да стане - няма да се върне. Пътят му не преминава през свалянето на правителството, а през самопочистването и опит за набиране на съюзници. Борисов продължава да стои в позата „Ние с Цветанов“.

Защо сте сигурен, че Борисов няма да се върне на власт?

Защото той не прави обрат в политиката, а се е хвърлил на цветановската линия и пречи. Това не може да го доведе до нищо хубаво. Борисов или си е загубил интуицията, или просто няма сили да се справи с Цветанов. Това е много неизгодно за него, за ГЕРБ.

Социологическите проучвания сочат спад в подкрепата за Реформаторския блок. Какви са причините?

Разбира се, че има спад, и той е, защото пак седесарстват. Уникалните, особените, изключителните, по-умните, по-красивите, по-европейските нямат никаква връзка с електората. Те са партията на учителката по английски език (не искам да обидя учителките). Не става така! Държат се като чужденци в тая страна, а се наричат реформаторски блок. Къде са им идеите за реформи?

Задават ли се нови предсрочни избори? Трудно е да си представим, че това управление ще изкара пълен мандат.

Още от самото начало с Кънчо Стойчев прокламирахме тезата, че трябва да се обяви краен срок на това управление. Причината за абсурда му - БСП плюс ДПС и „Атака“ в главна поддържаща роля - има своето съвсем рационално обяснение. Това са вече споменатите действия на Цветан Цветанов по демонтажа на демокрацията в страната. Те доведоха до този нечуван съюз. На властта днес й трябва време, за да демонтира демонтьорите - смениха областните управители, прочистиха МВР. Слава Богу, че главният прокурор видя тази опасност. На управляващите днес им трябва поне година.

Но колко време може да просъществува такъв вид коалиция?

Въобще не вярвам, че тя може да продължи повече от година и няколко месеца. Засега те не се надхитрят, не си нанасят удари в гърба. Но не виждам това да продължи след септември догодина. Изходът от кризата в страната са избори. Избори септември или октомври 2014-а са естественият изход от ситуацията. Ако, разбира се, удържат. Студентските стачки не са проблем и не могат да развалят държавата. Но ако се размърдат и други слоеве, изборите ще се случат преди това.

Кои слоеве?

Представете си едно семейство. Когато детето протестира, е много шумно и драматично. Нищо не се случва, докато не започне бащата да протестира. В смисъл производителят на живота, а това не са 20-годишните момчета. Това 40-50-60-годишните мъже. Те ако мръднат, всичко ще свърши бързо. 

Интервю на Мариела БАЛЕВА